Джеймс Клавел - Вихрушка

— Грешиш. За вас с Азадех това може би е вярно, но не и за цялата страна. Те ще продължават да се нуждаят от петрол, следователно и от нашите хеликоптери. Поне още няколко години няма да могат да минат без нас. С договорите на „Гърни“ и… — Петикин прекъсна, усетил потупване по рамото. Азадех се беше събудила, а Ракоци му говореше нещо. Смъкна слушалките си и извика:

— Какво?

— Капитане, няма да използвате радиото и се пригответе да кацнете на мястото, което ще ви посоча.

— Но аз… аз трябва да получа разрешение!

— Не ставай глупак! — заряза учтивия тон Ракоци. — От кого ще получиш разрешение? Летището на Техеран е окупирано, същото е и с базите Дошан Тапе и Галег Морги! Послушай съвета ми и се насочи към малкото летище Рудрама, след като ме свалиш!

— Трябва да се свържа по радиото, военните настояват за това!

— Военните ли? — изсмя се Ракоци. — И какво ще им съобщиш? Че си кацнал незаконно близо до Казвин, взел си участие в убийството на пет-шест цивилни и си качил на борда двама чужденци, които бягат… От кого? От народа, капитане!

Петикин се обърна с намръщено лице и посегна да включи радиостанцията. Ракоци се наведе напред и грубо го разтърси.

— Събуди се! Военните вече не съществуват! Генералите са признали поражението си пред Хомейни, предали са се!

Всички го гледаха с мълчаливо недоумение. Хеликоптерът се наклони и Петикин автоматически го вкара в хоризонтален полет.

— Какво говориш?

— Късно снощи генералите издадоха заповед всички войници да се приберат обратно в казармите. Всички! Бунтовниците на Хомейни имат пълна свобода, нищо не им пречи да завземат властта. Народът победи, капитане!

— Невъзможно! — потръпна Петикин.

— Невъзможно! — повтори Азадех. — Баща ми щеше да го знае!

— Аха великия! — презрително изсумтя Ракоци. — Вече положително знае, ако още е жив!

— Не е вярно!

— Азадех, това е напълно възможно — промълви Ерики, също здравата потресен. — Сега ми става ясно защо никъде не видяхме войска и полиция, защо тълпата беше толкова враждебно настроена към нас!

— Генералите никога няма да постъпят по този начин! — Тръсна глава тя се обърна към Ракоци. — Това би означавало самоубийство за тях, а и за хиляди други хора! Кажете ни истината, за Бога!

По лицето на Ракоци се изписа злобна наслада, думите излязоха от устата му бавно и отчетливо:

— В момента Иран се намира в ръцете на Хомейни и неговата революционна гвардия.

— Това е лъжа!

— Ако наистина е така, с Бахтияр е свършено — рече Петикин. — Той никога не…

— Този нещастен глупак изобщо не се е опитал да направи нещо! — изсмя се злорадо Ракоци. — Аятолах Хомейни накара генералите да си глътнат езика от шубе, а сега ще си достави удоволствието да им реже гърлата един по един!

— Значи войната свърши.

— Да — въздъхна Ракоци. — За някои действително свърши.

— Значи и за теб — подметна Ерики. — Както за всички комунисти и марксисти от Туде. Хомейни ще ви види сметката!

— Нищо подобно, капитане. Аятолахът беше сабята, която обезглави режима на шаха, но тази сабя изкова народът.

— Той ще ви ликвидира — настоя Ерики. — Мрази комунистите не по-малко от американците.

— По-добре изчакайте хода на събитията, вместо да изпадате в илюзорни настроения — отсече Ракоци. — Хомейни е практичен човек и ще направи всичко възможно да укрепи властта си. Не слушайте досегашните му приказки!

Петикин видя как побеля лицето на Азадех, самият той също се притесни.

— Ами кюрдите? Какво ще стане с тях?

Ракоци се приведе напред със странна усмивка.

— Аз съм кюрд, независимо от това, което ти е надрънкал финландецът за Съветския съюз и КГБ. Може ли да го докаже? Не, разбира се. А що се отнася до кюрдите — Хомейни ще се опита да ни изхвърли, ако му позволим, разбира се, заедно с всички останали малцинства, чужденци и представители на едрата буржоазия — поземлени собственици, банкери, привърженици на шаха, изобщо всички, които не приемат неговата интерпретация на Корана. Той ще пролее реки от кръв в името на своя Аллах, а не в името на Единствения Бог. — Ракоци хвърли поглед към земята и провери нещата си, после иронично добави: — Този еретичен „Божи меч“ изигра своята роля и сега ще се превърне в рало, след което ще изчезне напълно!

— Искаш да кажеш, че ще го ликвидират? — попита Ерики.

— Ще бъде погребан по желание на народа — ухили се Ракоци.

Азадех изведнъж се нахвърли върху него, опитвайки се да издере лицето му. Той с лекота я укроти, а Ерики наблюдаваше сцената с посивяло лице. Нищо не можеше да направи, поне за момента.