Джеймс Клавел - Вихрушка

— Огън! — извика той.

Ракоци пусна един дълъг ред направо в тълпата мъже и жени, които се прикриваха зад джипа на Ерики, и положително улучи няколко от тях. Петикин не можеше да види резултата от стрелбата му, тъй като се намираше от другата страна. Тълпата панически побягна, виковете на ранените потънаха в грохота на витлата. От колите край пътя наскачаха хора и панически се втурнаха да бягат. Нов откос и паниката стана пълна. Всички крещяха и бягаха, движението се задръсти окончателно. Сред колите се появиха няколко младежи, въоръжени с пушки, и Ракоци ги засипа с дъжд от куршуми.

— Триста и шейсет! — изкрещя той. Хеликоптерът се завъртя около оста си и Петикин видя четирите тела, проснати неподвижно в снега.

— Господи, нали ти казах над главите им… — започна той, но в същия миг вратата на джипа отхвръкна встрани и на земята скочи Ерики с нож в ръка. Миг по-късно до него се изправи жена с наметка на лицето. Петикин се приземи, поддържайки такива обороти на витлото, че машината почти танцуваше във въздуха. Ерики се затича към него, като почти носеше, почти влачеше Азадех.

Ракоци отвори вратата си, изскочи навън и пусна къс ред към шосето. После рязко дръпна вратата на товарния отсек. Ерики го видя и спря като закован.

— Бързо! — извика Петикин, изпаднал в пълно недоумение от колебанието му. — Хайде, Ерики! — В същия миг разпозна Азадех и промърмори: — О, Господи!

— Тичайте! — изкрещя Ракоци на руски. — Патроните ми са на привършване!

Ерики вдигна Азадех на ръце и хукна напред, край главата му бръмнаха няколко куршума. До отворената задна врата Ракоци му помогна да натикат Азадех в хеликоптера, после внезапно навря дулото на автомата под носа му.

— Хвърли ножа и се качвай отпред! — нареди му на руски той. — Веднага!

Почти парализиран от изненада, Петикин видя как Ерики се колебае с разкривено от гняв лице.

— Скачай вътре, за Бога! — кресна Ракоци. — Имам достатъчно патрони за нея, за теб и шибания пилот!

Откъм струпаните на пътя коли се разнесе автоматична стрелба. Ерики пусна ножа в снега и вмъкна едрото си тяло на предната седалка, а Ракоци се настани отзад при Азадех. Петикин вдигна машината на няколко метра от земята и се отдалечи с пълна газ, после бавно и с клатушкане, като уплашена патица, започна да набира височина.

— Какво става, по дяволите? — попита той в момента, в който способността му да говори се възвърна.

Ерики не отговори, а се обърна назад да види в какво състояние е Азадех. Тя се беше облегнала на вратата със затворени очи и дишаше тежко. Ракоци беше закопчал предпазния й колан. Понечи да я докосне, но руснакът вдигна пистолета си.

— Ще бъде съвсем наред, обещавам ти — каза той, продължавайки да говори на руски. — Стига да възприемеш поведението на своя приятел, който се научи как да се държи след кратка лекция от моя страна. — Без да сваля поглед от лицето на финландеца, той бръкна в малката си чантичка и извади нов пълнител.

Ерики преглътна яростта си и се подчини. После се пресегна и си сложи слушалките за вътрешна връзка. Ракоци не можеше да чуе какво си говорят, тъй като отзад нямаше слушалки. И двамата с Петикин изпитаха странно усещане за свобода, макар да бяха пленници в истинския смисъл на думата.

— Как ни откри, Чарли? Кой те изпрати? — попита той с одрезгавял глас.

— Никой — отвърна Петикин. — Отидох в Табриз да ви прибера заедно с Азадех, но този копелдак отзад ме пипна и ме принуди да го превозя до Техеран. Останалото е чист късмет… Но какво ви се случи, за Бога?

— Свършихме горивото — рече Ерики, после накратко му разказа за патилата им. — Когато моторът спря, разбрах, че с нас е свършено. Всички бяха побеснели. Скоро ни заобиколи тълпа, съвсем като при бариерата. Заключих вратите, но знаех, че всичко е въпрос на време… — Млъкна и отново се обърна към задната седалка. Азадех отвори очи и дръпна покривалото от лицето си. На устните й се появи бледа усмивка, ръката й се протегна да го докосне, но Ракоци я спря.

— Моля за извинение, Ваше височество — каза на фарси той, — но ще трябва да почакате, докато се приземим. — После повтори същото на руски за Ерики и добави: — Имам малко вода, ще ми разрешиш ли да я предложа на съпругата ти?

— Да, моля — кимна Ерики и доволно видя с каква жажда отпи Азадех. — Благодаря.

— Ти искаш ли?

— Не, благодаря — любезно отказа той. Не искаше никакви услуги от този човек, макар че вътрешностите му изгаряха. Усмихна се окуражително на Азадех й каза: — Като божие провидение, нали? Чарли се появи като истински ангел!