Джеймс Клавел - Вихрушка

Банастазио се изправи.

— Жан-Люк, моята смяна незабавно се евакуира, независимо от решението ви!

Джинепа изчака вратата да се захлопне зад гърба му и се размърда в леглото.

— Жан-Люк, вземи Пиетро и отивайте. Веднага!

— Първо ще евакуираме всички на сондаж „Роза“, като започнем с теб — твърдо отвърна Жан-Люк. — После ще хвърлим динамита. Ако се получи — продължаваме работа, ако не — на „Роза“ има достатъчно място да ви настаним временно заедно с всичките ви такъми. Всяка смяна има по девет човека, освен това имате шест-седем иранци, които работят в кухнята, нали?

— Така е, но пак ти казвам, че няма нужда да се евакуираме — изтощено повтори Джинепа.

Жан-Люк се обърна към Пиетро и заповяда:

— Кажи на хората да си вземат само най-необходимото и да бъдат готови!

Пиетро се поколеба и погледна Джинепа:

— Да или не?

— Първо попитай има ли доброволци за един дежурен екип — въздъхна болният майстор. — Ако няма, прекъсваме работа!

Очевидно разочарован от това решение, Пиетро премести клечката за зъби в другия край на устата си и излезе. Джинепа отново се размърда в леглото и безсилно изруга.

— По-разумно е да се евакуирате, Марио — внимателно каза Жан-Люк.

— Пиетро е печен и ще се справи — изръмжа Джинепа. — Но Банастазио е страшен лайнар! Сигурен съм, че той е виновен за счупената радиостанция!

— Какво?

— Счупиха я по време на неговата смяна. Имате ли резервна?

— Не, но ще потърся. Не може ли да се поправи? Нашите техници…

— Банастазио твърди, че се подхлъзнал и паднал отгоре й, но аз чух, че я удрял с чука, когато сигналът отслабвал… Мама миа! — Джинепа се смръщи и отново се хвана за гърдите.

— Откога имаш тези болки?

— От два дни, но днес се засилиха. Ах, тоя лайнар Банастазио! — промърмори Джинепа. — Но какво можеш да очакваш от човек, който има американска кръв? Говори се, че семейството му поддържа връзки с мафията!

Жан-Люк се поусмихна и престана да слуша дългата тирада. Отдавна знаеше за враждата между двамата — Джинепа, римско-португалски патриций от старо семейство, и Банастазио, селянче от Сицилия с американска кръв в жилите. „Не е чудно, че съществуват такива дрязги — помисли си той. — Затворени тук, сред дивите планини, хората се изнервят, въпреки доброто заплащане.

О, заплащането! На мен тяхната заплата би ми дошла много добре! Дори последният чирак тук взема за седмица толкова, колкото аз за месен! Някакви си мизерни хиляда и двеста лири стерлинги месечно получавам аз — старши пилот и инструктор с близо пет хиляди летателни часа! Дори с онези петстотин лири, които дават за отдалеченост, парите пак не стигат за издръжката на семейството, за училищните такси на децата и проклетите данъци!… Да не говорим, че човек има нужда и от някоя хубава бутилка вино, добра храна… Ами Саяда? Ох, милинка Саяда, ако знаеш колко ми липсваш!

Том Локхарт, той е виновен!

Можеше да ме вземе със себе си в Техеран и сега щях да се гуша в прегръдките й! Господи, колко ми липсва тази жена! И пари, страшно много пари! Дано окапят ташаците на всички данъчни агенти по света, а пишките им да се стопят като свещи! Стига вече! Компанията едва ли ще оцелее в тази бъркотия, но за щастие от добри пилоти имат нужда навсякъде!“

Видя очите на Джинепа и излезе от унеса си.

— Каза ли нещо?

— Казах, че ще замина с последния курс.

— По-добре иди с първия, в „Роза“ има лекар.

— Добре съм, честно ти казвам…

Жан-Люк чу, че го викат отвън, и навлече якето.

— Мога ли да ти помогна с нещо?

— Нищо не ми трябва — отвърна Джинепа. — Само те моля да вземеш Пиетро и да взривите проклетата лавина!

— Ще го направя, но най-накрая. Ако имаме късмет, всичко ще приключи, преди да се мръкне.

Навън студът беше ужасен. Пиетро го чакаше, край тихо боботещия хеликоптер вече се трупаха хора. Мина Банастазио, държеше за каишката огромна немска овчарка.

— Беше ти казано да пътуваш само с най-необходимото — извика му Пиетро.

— Точно това правя — сопна му се онзи. — Взел съм си само документите и кучето. Всичко останало ще ми възстанови проклетата компания! — Извърна се към пилота и добави: — Да вървим, Жан-Люк, вече имаш хора за първия курс.

Жан-Люк настани хората и кучето на борда, после се свърза с Назири и му обясни какво е положението. Слезе от хеликоптера и почука по вратата на пилота.

— Хайде, Скот, вдигай гаджето! — нареди той.

— Сам ли? — облещи се онзи.

— Защо не, храбрецо? Прелетял си необходимите часове, това ти е третият контролен полет. Все някога трябва да започнеш. Хайде, вдигай я!