Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ей, вие! — извика някой от групичката, която ги чакаше на финала, стотина метра по-надолу. Беше гласът на Ефър Джордан. — Какво става с проклетото надбягване? Все още никой не е стигнал до финала!

— Хайде, Скоти, хайде, Жан-Люк! Защитавате честта на Европа!

Скот скочи на крака и тромаво затича през дълбокия сняг. Останалите го последваха. Тълпата долу ги заля с аплодисменти, те падаха и ставаха, тичаха с натежали като олово крака, забравили болките от натъртването.

Десетина метра преди финала Назири, откъснал се малко напред, изведнъж се спъна и се просна в снега. Начело излезе Скот, следван на сантиметри от Жан-Люк. Двамата иранци бързо ликвидираха преднината им и дишайки тежко, четиримата състезатели се проснаха почти едновременно през финалната линия. Тълпата зрители беше раздвоена.

— Скот спечели…

— Не, пръв е Жан-Люк…

— Нищо подобно, Ничак ги изпревари!

Жан-Люк си пое дъх и вдигна ръка. Виковете бавно стихнаха.

— Тъй като липсва единодушие относно победителя, тъй като дори нашият дълбокоуважаван молла не може да бъде категоричен, победителя ще обявя аз! Обявявам за победител Ничак хан, изскочил напред с един нос преднина! — Тълпата започна да аплодира, а той махна с ръка и добави: — А тъй като победените се държаха изключително достойно, ще им бъде отпусната допълнителна награда — още една бутилка от уискито на Том, която, в качеството си на временен началник, заповядвам да бъде унищожена на залез-слънце!

Избухнаха нови аплодисменти, разменяха се пламенни ръкостискания. Ничак хан прие поканата за ново състезание другия месец, а после, като добър мюсюлманин, отказа бутилката уиски и след кратко колебание прие да я продаде на Жан-Люк на половин цена.

Изведнъж се разнесе тревожен вик и веселата глъч бързо стихна. На север, високо над планинските върхове, пламна яркочервена сигнална ракета, описа полукръг и изчезна сред снеговете. Мълчанието беше пълно. След миг се извиси втора ракета, също червена. Сигнал за спешна помощ!

— Това е КАЗЕВАК — рече Жан-Люк и с присвити очи се опита да определи разстоянието. — Сонда „Роза“ или сонда „Белисима“.

— Тръгвам! — скочи Скот Гавалан.

— Ще дойда с теб. Ще вземем един 212 за контролен полет.

След броени минути бяха във въздуха. „Роза“ беше един от старите сондажи, получени по силата на договора с „Гърни“, а „Белисима“ си беше тяхна. Единадесет на брой, сондажите в района бяха изградени и поддържани от една италианска компания, подконтрактор на „Иран Ойл“. Всички бяха радиофицирани и поддържаха пряка връзка със Загрос Три, но поради планинската местност и честите смущения имаха указания да използуват и сигнални ракети.

Хеликоптерът бързо се изкачи на три хиляди метра.

Снегът в долината ослепително блестете, до предела на оперативната височина от пет хиляди метра имаше още доста. На кота четири хиляди видяха „Роза“ — няколко безразборно пръснати фургона около високата мачта на сондата и малка площадка за приемане на хеликоптери.

— Сонда „Роза“, говори Жан-Люк, чувате ли ме?

— Ясно и чисто, Жан-Люк! — изтрещя в репродуктора щастливият глас на Мимо Сера, старши инженера на италианската компания, които отговаряше за този сондаж. — Какво ни носиш?

— Ниенте, Мимо. Видяхме червена ракета и излетяхме да проверим.

— Господи, КАЗЕВАК! Не е от нас…

Скот моментално прекрати снижението, направи остър завой и пое нагоре покрай склона.

— Ще проверим „Белисима“.

— Съобщете ни, ако има нещо — извика Мимо. — Нямаме връзка, откакто се вдигна онази буря. Какви са последните новини?

— Преди два дни Би Би Си съобщи, че Безсмъртните в Дошан Тапе са потушили бунт на кадети и цивилни граждани. Не знаем нищо по-конкретно, тъй като нямаме връзка с главната квартира в Техеран. Ако научим нещо, ще се обадим по радиото.

— Ох, това радио! Жан-Люк, ще ни трябват десетина курса с тръби и обичайното количество цимент. За утре. Става ли?

— Разбира се — отговори Жан-Люк, доволен, че получава възможност да демонстрира ефективността си. — Как върви сондирането?

— Слязохме до близо три хиляди метра и все така сме сред истинско море от течно злато! Другият понеделник искам да продухам сондажа и ще ми трябва комплект „Шлумбергер“. Ще можеш ли да го уредиш?

Фирмата „Шлумбергер“ притежаваше световен монопол в областта на производството и сервиза на специална електронна апаратура за дълбочинни измервания, която продаваше, но и даваше под наем заедно със съответния персонал. Апаратурата й беше изключително скъпа, но без нея беше невъзможно да се пусне в редовна експлоатация нито един сондаж. А терминът продухване означаваше последна проверка преди циментирането на тръбите й завъртането на крана за петролния поток.