Джеймс Клавел - Вихрушка

— Ерики, той казва, че народното правосъдие е бързо и окончателно и не бива да забравяме това — започна да превежда Азадех. — Ние… ние трябва да слезем от колата, защото искат да я претърсват… Моля те, запази спокойствие!

— Добре — кимна Ерики. — Ела да слезеш през моята врата. — С тези думи той скочи на земята, извисяваше се с две глави над тълпата. Протегна ръка и обви раменете на съпругата си, предпазвайки я от тълпата мъже, жени и деца, която се блъскаше около тях. Вонята на отдавна некъпани тела беше непоносима. Усети, че Азадех трепери въпреки усилията си да запази спокойствие. Безмълвно гледаха как ниският и още няколко брадясали типове нахълтват в безупречно почистената кола и стъпват по седалките с калните си ботуши. Други отвориха багажника и започнаха да изхвърлят навън чантите и саковете им. Един бръкна с мръсните си ръце в една от чантите на Азадех и измъкна оттам фино бельо. Тълпата неодобрително зашумя. Една от мръсните вещици протегна ръка да докосне косата й. Азадех рязко се дръпна. Ерики се завъртя да я прикрие с тялото си, срита онези, които отказаха да им направят място, и те започнаха да викат от болка. Виковете им разгневиха задните редици на дрипльовците, те се натиснаха напред и започнаха да крещят заплашително.

Изведнъж, за пръв път в живота си, Ерики разбра, че не е в състояние да защитава Азадех. Знаеше, че може да убие поне дузина, преди сам да падне, но това нямаше да й помогне. Безпощадността на откритието беше зашеметяваща.

Краката му изведнъж омекнаха, изпита неудържимо желание да уринира, миризмата на страха го задави. С огромно усилие на волята преодоля гадните пристъпи. Безмълвно гледаше как разграбват нещата им. Брадати дрипльовци се заклатушкаха под тежестта на тубите с бензин и изчезнаха сред тълпата. Без тези туби той никога нямаше да стигне до Техеран, тъй като бензиностанциите не работеха. Направи опит да раздвижи краката си, но те отказаха да се подчинят, същото беше и с устата му. Един от дрипльовците изкрещя нещо на Азадех, тя безмълвно поклати глава. Викът му бе поет от тълпата, която ги притисна отвсякъде. Ноздрите му се изпълниха с вонята на нечисти тела, в ушите му кънтяха непонятните викове на фарси.

Ръката му продължаваше да обгръща раменете й, тя вдигна глава и му каза нещо, но той не чу нито дума сред ужасните крясъци. Единственото, което видя, беше смъртният ужас в очите й. Направи нов опит да разшири пространството около себе си, но отново не успя. Отчаяно се опита да потисне надигащото се в душата му клаустрофобично желание да се бие, да се бие до смърт за малко жизнено пространство. Знаеше, че започне ли веднъж, спиране няма. Тълпата ще я унищожи. Все пак не успя да сдържи едно рязко движение на свободния си лакът и тъпакът, притискащ го изотзад, се свлече в калта с тихо изхълцване. За щастие в същия миг към Азадех си проби път някаква тлъста дърта вещица, която крещеше нещо и се опитваше да сложи част от мръсната си галабия върху гърдите й. Тълпата я поощряваше с победоносен рев и никой не забеляза падналия мъж.

Очевидно я караха да облече мръсната галабия, а тя беше напълно объркана. Никога в живота си не беше се сблъсквала с подобно отношение, никой не я беше заплашвал и унижавал по този начин. За пръв път попадаше в такава близост със селяни, при това враждебно настроени.

— Облечи го, кучко!…

— Облечи галабията в името на Аллаха!

— Не в името на Аллаха, жено, в името на народа…

— Аллах е велик, подчини се на…

— Пикая ти на Аллаха, да живее революцията!

— Покрий си косата, курво!

— Изпълни заветите на Пророка, да бъде благословено името му!…

Заедно с виковете започна да се увеличава и натискът срещу тях. Безброй крака тъпчеха агонизиращия на земята мъж, но никой не му обръщаше внимание. Някой се опита да откопчи ръката на Ерики от рамото на Азадех и тя усети как другата му ръка се хлъзга към гърба да извади ножа…

— Не, Ерики, не! Ще те убият!

Изпаднала в паника, Азадех рязко блъсна дебелата вещица, която се опитваше да нахлузи галабията през главата й. Това някак отрезви околните дрипльовци и виковете замряха на устните им. Но онези отзад продължаваха да напират, настана невъобразима бъркотия. Ерики и Азадех успяха някак си да разширят свободното пространство около себе си, макар че продължаваха да бъдат плътно обкръжени от всички страни. Тя не вдигаше глава към лицето му, само се притискаше конвулсивно в масивното му тяло. Някакъв тип си сложи един от сутиените й пред гърдите и тромаво започна да подскача. Тълпата го възнагради с буйни овации.