Джеймс Клавел - Вихрушка

Вандалщината продължаваше. Изведнъж Ерики усети, че нещо наоколо се променя. Ниският мъж и помощниците му бяха престанали да се ровят в колата и гледаха към Казвин. После се отдръпнаха и след миг се смесиха с тълпата. Останалите край бариерата мъже скачаха в колите си и поемаха с пълна скорост по пътя за Техеран. Селяните също обърнаха очи към пътя, виковете им бавно затихнаха. В далечината се появи тълпа, предвождана от молли, която започна да пресича шосето, без да обръща внимание на движещите се по него коли. Почти всички бяха въоръжени. С викове „Аллах акбар“, „Аллах и Хомейни“ те се втурнаха към бариерата.

Разнесоха се изстрели, откъм бариерата им отвърнаха със същото, миг по-късно двете групи се смесиха и подеха жестока битка с камъни, тояги, вили и ножове. Селяните хукнаха към къщите си, хората от колите изскочиха навън и се проснаха в калта, търсейки закрила от свистящите във всички посоки куршуми.

Ерики бавно излезе от парализата. Бутна Азадех към колата, събра набързо част от разхвърляните им в калта вещи, хвърли ги отзад и затръшна вратата. Пет-шест дрипльовци, се приближиха с очевидната цел да си вземат нещо от багажа, но той ги разблъска, скочи зад волана и завъртя стартера. Включи на заден ход, заобиколи мястото, което за малко не се превърна в техен гроб, после включи на първа и с рев се понесе по поляната успоредно на пътя. Напред и малко вдясно забеляза ниския с още трима от помощниците му — забързано, се качваха в някаква таратайка. Спомни си, че документите им останаха у тях, понечи да спре, но после тръсна глава и с пълна газ се насочи към дърветата, които растяха край шосето. Видя как ниският сваля, автомата от рамото си, прицелва се и стреля.

Откосът мина високо, Ерики рязко извъртя волана и насочи тежката машина към нападателя. Онзи беше зает да сменя пълнителя и успя да го стори в мига, в който масивната броня го сплеска на пихтия в собствената му кола. Пръстът му все пак успя да натисне спусъка и джипът бе обсипан с куршуми. Стрелбата спря, докато не свършиха патроните в пълнителя, рейнджровърът беше целият изподупчен, челното му стъкло стана на сол. Побеснял, Ерики даде на заден ход и блъсна колата. Тримата помощници на ниския също намериха смъртта си, а той понечи да скочи и да довърши всеки, който му се изпречи, с голи ръце. За щастие погледът му се плъзна по огледалцето за обратно виждане и той видя, че към колата тича разгневена тълпа. Затръшна вратата, даде на заден ход и изчезна. Рейнджровърът е машина точно за такива терени — тежките му грайферни гуми с лекота преодоляваха неравностите и дупките. След броени секунди бяха сред закрилата на рядката горичка. Ерики превключи скоростите и задействува предния мост. Джипът тромаво преодоля канавката, разкъса телената мрежа и излезе на пътя. Ерики изключи предния мост, смени скоростите и полетя напред.

Измина доста километри, преди кървавата пелена да се вдигне от очите му. Потръпна от ужас, като си спомни дъжда от куршуми, с който беше засипан джипът, едва сега си даде сметка, че до него е и Азадех. Погледна вдясно, очаквайки най-лошото. Но тя беше непокътната, свита ниско на седалката, парализирана от ужас. Покривът и предното стъкло над нея бяха прорязани от куршуми, лицето й му се стори чуждо под гадната сива наметка — сякаш беше една от хилядите безлични ирански жени, които срещаше всеки ден.

— О, Азадех! — изстена той и я притегли с дясната ръка към себе си. Намали скоростта, отби на банкета и спря. Притисна я към гърдите си, а тя се разтърси от ридания. Очите му не виждаха нищо — нито стрелката на горивото, навлязла в червената зона, нито отново оживилото се движение по пътя, нито враждебните погледи на прелитащите покрай тях хора, нито факта, че повечето коли бяха пълни с въоръжени въстаници, които се насочваха към Техеран.

Загрос Три: 3,18 следобед.

Четиримата лежаха на шейните и стремително се спускаха по стръмния склон зад базата. Скот Гавалан беше с няколко сантиметра пред Жан-Люк Сесон, който пък се плъзгаше глава до глава с Назири, управителя на базата. Най-отзад беше шейната на Ничак хан. Състезанието бе организирано от Жан-Люк, който го бе нарекъл „Иран срещу останалия свят“, с първа награда пет хиляди риала (около шейсет долара) и бутилка уиски от запасите на Локхарт: „Том положително няма да се сърди — обяви Жан-Люк, — освен това той си кара кефа в Техеран, а ние се пържим тук, в базата.“

Шейните набираха скорост надолу по хълма, девственият сняг ослепително блестеше. Никой от състезателите не забеляза дебелото дърво, коварно прикрито от дълбока пряспа, което пресичаше трасето. Връхлетяха върху него почти едновременно, шейните се разлетяха в различни посоки, смелите състезатели — също. Никой не се нарани. Жан-Люк се надигна от пряспата и започна да се смее.