Джеймс Клавел - Вихрушка

— На мен ми прилича на американец — обади се някой.

— Жената се казва Горгон и е негова съпруга… поне така пише в документите им.

— Аз наистина съм негова съпруга — остро се обади Азадех. — Аз…

— Някой да те е питал? — грубо я прекъсна първият мъж. — Твоята фамилия е Горгон — същата като на един известен богаташ, говориш учено и сигурно си враг на народа!

— На никого не съм враг! Аз…

— Млъквай! Жените трябва да са скромни и да се покриват дори в една социалистическа държава! — После се обърна към Ерики и попита: — Къде отивате?

— Какво казва, Азадех? — попита Ерики. Тя му преведе.

— Техеран — спокойно се обърна към нехранимайкото той. — Азадех, кажи му, че отиваме в Техеран. — Очите му бързо преброиха оръжията — шест пушки и един автомат. Отзад го блокираха други коли, все още не беше време за измъкване.

Тя преведе и добави:

— Моят съпруг не говори фарси.

— Откъде да сме сигурни в това? Откъде да сме сигурни, че сте съпрузи? Къде ви е брачното свидетелство?

— Не го нося със себе си. А това, че съм омъжена, го пише в личната ми карта.

— Но това е карта, издадена от властите на шаха, значи е невалидна. Къде е новата?

— Кой трябва да ми я издаде и подпише? — гневно попита тя. — Хайде, върнете ни документите и ни пуснете да минаваме!

Решителността й видимо ги впечатли и мъжът разколебано каза:

— Моля ви, трябва да разберете… има много шпиони и врагове на народа, които трябва да бъдат заловени…

Сърцето на Ерики се сви. Изпити лица, принадлежащи на хора, сякаш изплували от мрачното Средновековие. Изпити и грозни. Към джипа се приближиха още мъже, един от тях гневно вдигна ръка пред прииждащите коли и камиони, които покорно спираха за проверка и търпеливо чакаха реда си. Тук липсваше какофонията на клаксоните, над множеството бе надвиснала угнетяваща тишина.

— Какво става тук? — Нисък, як мъж си проби път с рамо през тълпата, която почтително се отдръпваше пред него. На рамото му се поклащаше къс автомат чехословашко производство. Обясниха му случая и му подадоха документите на двамата пътници. Лицето на мъжа беше кръгло и небръснато, очите — черни, а дрехите му — стари и мръсни. Изведнъж откъм поляната проехтя изстрел и всички извърнаха глави.

До малка кола, отбита за проверка, на тревата лежеше мъжко тяло, над него се беше надвесил един от местните с автоматичен пистолет в ръка. Вторият пътник беше затиснат до колата с вдигнати ръце. Той изведнъж смъкна ръцете си и хукна да бяга през тълпата, мъжът с пистолета стреля по него, не улучи и отново стреля. Този път беглецът извика и се строполи, краката му конвулсивно заритаха. Стрелецът бавно го доближи и спокойно изпразни целия пълнител в тялото му.

— Ахмед! — викна ниският. — Защо хабиш куршумите, като можеш да свършиш работата и с крака? Какви са тия?

— Агенти на САВАК — отвърна Ахмед и тълпата доволно зашумя.

— Глупак! — изруга го ниският. — Защо тогава ги отърваваш толкова бързо? Я ми дай документите им!

— Кучите синове имат документи на техерански търговци, но аз агентите на САВАК ги надушвам от километър! Искаш ли фалшивите им документи?

— Не, скъсай ги — кратко нареди ниският и отново се извърна към Ерики и Азадех. — Така ще ликвидираме всички врагове на народа!

Азадех замълча. Личните им карти продължаваха да се поклащат в грубите пръсти на мъжа. „Господи, дано не решат, че и нашите документи са фалшиви!“ — изтръпна вътрешно тя.

Ниският приключи с огледа на документите и изгледа последователно първо Ерики, после нея.

— Вие твърдите, че сте Азадех Горгон Йо… Йоконен, негова съпруга, така ли?

— Добре — рече той и пъхна личните карти в джоба си. — Кажете му да закара джипа ей там на тревата, ще го претърсим.

— Но…

— Веднага! — заповяда с нетърпящ възражение тон ниският и стъпи на бронята с мръсните си ботуши, без да го е грижа за боята. Очите му се спряха на синия кръст на бял фон, който беше нарисуван на покрива на джипа. — Това пък какво е?

— Финландското знаме — поясни Азадех. — Съпругът ми е финландец.

— Защо е тук?

— Харесва му да го вижда от време на време. Ниският се изплю и отново посочи към поляната. — По-бързо! Ей там! — Ерики намери едно празно място и спря, онзи скочи на земята и нареди: — Вън! Искам да претърся колата ви за оръжие и контрабанда!

— Нямаме такива неща… — понечи да протестира Азадех.

— Изпълнявайте! — прекъсна я мъжът. — А ти, жено, си дръж езика зад зъбите! — Последната му реплика предизвика одобрително съскане сред женската част от зяпачите. Палецът му ядосано се стрелна към сгърчените върху поляната тела. — Народното правосъдие е бързо и окончателно, не забравяй това! — После пръстът му се насочи към Ерики: — Кажи на твоя съпруг-чудовище какво означава това… ако изобщо ти е съпруг!