Джеймс Клавел - Вихрушка

Мина покрай една обгоряла кола, зарязана направо на пътя, и сложи касетка с музика на Бетховен. И това не помогна — шумът наоколо продължаваше да бъде все така невъобразим.

— Този път е по-лошо от обикновено, няма ли полиция? — събуди се Азадех. — Жаден ли си?

— Не, благодаря — отвърна Ерики и й хвърли кос поглед. — Обаче съм гладен… за теб!

Тя се засмя и стисна ръката му.

— Аз не съм гладна, а по-скоро ненаситна!

— Чудесно! — усмихна се той. Както винаги, когато бяха заедно, и двамата се чувстваха прекрасно.

Както обикновено пътната настилка беше в отчайващо състояние. Дупките по нея бяха следствие както от износеност, така и от безкрайните ремонти, които рядко бяха обозначени със знаци или предпазни бариери. Ерики завъртя волана, за да избегне поредната дупка, после се хлъзна покрай поредната изоставена кола, избутана небрежно встрани. В същия миг срещу тях изскочи боядисан в ярки цветове раздрънкан камион с включен клаксон. Калниците му едва се крепяха, привързани с тел, гърлото на резервоара беше запушено с мръсен парцал, а кабината нямаше нито врати, нито стъкла. Каросерията му беше пълна с дърва за огрев, натрупани на висока, нестабилна купчина, върху която сякаш по чудо се крепяха трима мъже. Шофьорът беше наметнат с необработена овча кожа, а до него се бяха натикали още двама души. Всички го гледаха намръщено, клаксонът продължаваше да пищи. Ерики се плъзна край тях, после нави волана вдясно и почти спря на ръба на канавката, за да даде път на идващия насреща автобус. И този шофьор го гледаше злобно, пътниците вътре не бяха настроени по-различно. Един заканително размаха юмрук към джипа, друг го напсува.

„Никога досега не сме имали такива проблеми“ — загрижено помисли Ерики. Където и да погледнеше, срещаше все същите разгневени очи. Беше принуден да напредва изключително бавно и внимателно, тъй като между колите, автобусите и камионите се мушеха рояци очукани мотоциклети и велосипеди, които запълваха всяка педя свободно пространство. Всеки сам си измисляше правилник за движение, тук не важаха никакви общоприети норми. В един момент от страничната уличка пред него започна да се точи стадо овце, което окончателно задръсти движението. Посрещна го хор от оглушителни клаксони, шофьорите проклинаха овчарите, овчарите проклинаха шофьорите, всички бяха изпълнени с нетърпение и злоба.

— Проклет трафик, глупави овце! — викна окончателно разсънилата се Азадех. — Натисни клаксона, Ерики!

— Имай търпение! — извика той, принуден да крещи сред невъобразимата шумотевица. — Не мога да направя нищо! — Продължаваше да усеща недружелюбните погледи върху себе си.

Половин час му беше необходим, за да измине триста метра, в потока полуспрели превозни средства се включваха нови и нови коли, изскачащи от тесните странични улички. Ерики се залепи зад някакъв автобус, който неумолимо си пробиваше път напред, без да го е грижа, че калниците му дращят по колите вляво, а десните му колела почти висят над канавката. Край джипа безгрижно се промушваха мотоциклетисти, кормилните им ръкохватки дращеха по стъклата и боята, не прощаваха и на другите коли. Спираха за миг, колкото да отвърнат на нечия ругатня или да ритнат някоя изпречила се на пътя им овца, после продължаваха. Колата зад тях опря предната си броня в джипа, шофьорът й яростно натисна клаксона и Ерики за пръв път усети как кръвта му завира. „Изключи слуха си — заповяда си той. — Успокой се, нищо не можеш да направиш! Успокой се!“

Откри, че му е все по-трудно да се подчинява на собствената си воля. След още половин час стадото свърна встрани и движението помръдна. Но зад следващия ъгъл ги чакаше поредната изненада — платното беше прорязано от триметров необозначен изкоп, на дъното проблясваше мръсна вода. Край него клечеше групичка работници и си разменяше обидни реплики с разгневените шофьори.

Беше невъзможно да се премине и цялото движение волю-неволю се отби в тясна странична уличка. Автобусът отпред не можа да вземе завоя и започна да прави маневра сред яростните крясъци и воя на клаксони. Ерики даде на заден ход, за да му направи място, в този миг синята кола зад него изскочи вляво и се опита да влезе в противоположното платно. Колата, която идваше оттам, закова на място, подхлъзна се и едното й колело хлътна в канавката. Движението се блокира напълно.

Вбесен, Ерики дръпна ръчната спирачка и изскочи навън. Приближи се до закъсалата кола, грабна задницата й и я върна на пътя. Никой не направи опит да му помогне, всички псуваха и вдигаха ужасен шум. Той тръгна към синята кола, но в този момент автобусът приключи с маневрата и освободи малко място. Шофьорът на провинилата се кола му показа среден пръст, отпусна съединителя и профуча напред. Ерики стисна юмруци и бавно се върна в джипа.