Джеймс Клавел - Вихрушка

Добре помнеше как изчака да се успокои дишането му, а после се върна в Голямата стая, където ханът продължаваше да седи на килима и все още не можеше да се отърси от шока на преживяното.

— Кои бяха тези? — попита го той.

— Убийци. Врагове като онези предатели сред моите хора, които са ги пуснали да влязат! — просъска злобно Абдула хан. — Но по волята на Аллаха вие се оказахте тук и спасихте живота ми, по волята на Аллаха аз все още дишам! Имате съгласието ми да се ожените за Азадех, но при едно условие: аз не ви харесвам, затова и двамата ще се закълнем, аз пред Аллаха, а вие пред това, в което вярвате, че никога няма да обсъждаме религиозни и политически въпроси, независимо дали става въпрос за моя или вашия свят. Само по този начин ще мога да гарантирам, че няма да наредя да ви убият!

Студените черни очи не се отделяха от лицето му. Ръцете на Абдула хан плеснаха, на вратата веднага се появи един прислужник.

— Донеси кафе!

Човекът изчезна, а ханът се обърна към Ерики:

— Оставям настрана въпроса за вашия свят и преминавам на друг, който несъмнено мога да засегна — бъдещето на дъщеря ми Азадех.

Ерики застана нащрек. Не знаеше докъде се простира влиянието на бащата върху поведението на дъщерята, не знаеше и какви съпружески права може да упражнява самият той, докато се намира в Азербайджан и следователно е по-малко или повече зависим от стареца. Ако Абдула й нареди да се разведе и да се прибере в този дом, тя може би ще се покори? Вероятно ще го стори. Сигурно ще го стори и едва ли някога ще каже дума срещу баща си. Помнеше с колко жар защитаваше омразата му към Америка, колко пространно обясняваше причините за нея.

— Баща му насила го изпратил да следва там — разказваше Азадех. — Чувствал се ужасно, трудно учел езика, още по-трудно следвал икономика, а без диплома не можел да се завърне у дома. Баща ми мразел състудентите си, които му се подигравали, защото не умеел да играе техните игри, защото бил пълничък — нещо, което в Иран е признак на благополучие, но обект на подигравки в Америка, защото бавно усвоявал учебния материал. Но най-вече, защото бил принуден да се подлага на унижение, Ерики, наистина принуден! Трябвало да яде нечисти храни, като свинско месо, забранено от нашата религия, да пие бира, вино и концентрати, които също не са ни позволени, да върши недопустими неща и да бъде наричан с недопустими имена. На негово място и аз бих се чувствала така. Моля те, бъди внимателен с него! Нима не ти кипва кръвта, когато си помислиш какво са направили руснаците на твоите родители, на родината ти? Затова те моля да бъдеш търпелив с него! Важното е, че се съгласи с нашия брак!

„Бях достатъчно търпелив — помисли си Ерики, — едва ли съм бил толкова търпелив с когото и да било.“ Усети, че му се иска час по-скоро да приключи този разговор.

— Какво ще решим за моята съпруга, Ваше височество? — попита на глас той. Беше прието да се обръщат към хана с тази титла и той го правеше от време на време.

Абдула хан пусна една пестелива усмивка.

— Естествено е да се интересувам от бъдещето на дъщеря си. Какви са твоите планове след завръщането ти в Техеран?

— Нямам конкретни планове. Просто си мисля, че е разумно да я изведа от Табриз за известно време. Ракоци каза, че те „изискват“ моите услуги. А когато КГБ започне да „изисква“, човек трябва да очисти плаца и да помисли за безопасността си, независимо дали се намира в Иран, Финландия, дори и в Америка. Защото, ако я отвлекат, аз ще се превърна в послушна кукла, изпълняваща безпрекословно всичките им желания.

— В Техеран ще я отвлекат много по-лесно, отколкото тук, ако това са действителните им намерения. Май забравяш, че тук си в Азербайджан, а не във владенията на Бахтияр! — злобно присви устни ханът.

Ерики усети как го обзема безпомощност.

— Зная само едно — трябва да я пазя по най-добрия начин, дори с цената на живота си. И ще го сторя! Докато политическото положение в Иран не се успокои, независимо кой ще постигне това, аз мисля, че тя трябва да напусне страната.

— В такъв случай заминавайте! — отвърна бащата с готовност, която го изплаши. — Ако имаш нужда от помощ, просто трябва да ми изпратиш кодирано съобщение… — Замисли се за миг, после на лицето му се появи иронична усмивка: — Например: „Всички хора са равни!“ Нали това е една от твоите истини за живота?

— Не зная, Ваше височество — предпазливо отвърна Ерики. — Може би е така, може би не… Всичко е в ръцете на Бога.