Джеймс Клавел - Вихрушка

Ерики си спомни слуховете за Абдула хан, които беше дочул, докато се опитваше да получи разрешението му да се ожени за Азадех. Според тях той бе жесток и безмилостен в бизнеса, „най-краткият път да се преселиш в рая е да дължиш няколко риала на Абдула Жестокия и да не ги платиш навреме“.

— Извинявай за въпроса, татко, но анулирането на толкова едри поръчки несъмнено ще доведе до хаос, нали?

— Стига вече с твоите въпроси, цял ден ме разпитваш. Жената трябва да слуша и да си държи езика зад зъбите. Хайде, време е да тръгваш.

Азадех се извини и веднага излезе. Ерики стана с намерението да я последва, но ханът го задържа.

— С теб още не съм приключил — рязко каза той. — Седни и ми кажи защо се страхуваш от някакъв си руснак.

— Не се страхувам от него, а от системата — отвърна Ерики. — Този човек положително е агент на КГБ.

— Защо не го премахнеш в такъв случай?

— Защото това само ще влоши положението. На нас, на базата ни, на „Иран Тимбър“, на Азадех, а дори и на вас самия. Други са го изпратили при мен, той ни познава добре, включително и вас. — Очите му не се откъсваха от лицето на стареца и внимателно следяха реакциите му.

— Познавам много руснаци — и комунисти, и онези, дето бяха преди тях. Всички ламтят за Азербайджан, но иначе са добри клиенти, освен това ни помогнаха в борбата срещу мръсните англичани. Предпочитам ги пред англичаните, защото ги разбирам — добави той с почти неуловима усмивка. — Този Ракоци лесно можем да го премахнем.

— Е щом е толкова лесно — направете го — изсмя се с цяло гърло Ерики. — Премахнете ги всичките и Аллах ще ви бъде благодарен!

— Не е така! — раздразнено отвърна ханът. — Ще ни бъде благодарен Сатаната! Ако ги няма руснаците, Америка ще завладее целия свят, заедно със своите английски лакеи! А нас, иранците, ще ни глътне моментално — нещо, което не успя да стори при управлението на Мохамад шах. Без Съветска Русия, независимо от слабостите й, подлата политика на Америка ще остане без никакъв контрол, тя безпрепятствено ще ни залива с арогантните си джинси, музика, храна, псевдодемокрация и богохулно отношение към жените, реда и законността! Ще попаднем в плен на отвратителната им порнография, глупавата им дипломация и злостното им отношение към исляма.

Ерики съвсем не искаше да влиза в поредния си спор с него, но усети как кръвта му кипва.

— Нали се бяхме разбрали да не…

— Това е истината! — викна ханът. — Това е!

— Не е това, но трябва да ви напомня, че се заклехме във вашия Бог и моите духове да не водим политически спорове, независимо дали става въпрос за вашата страна или за останалия свят!

— Зная — кимна шахът с разкривено от гняв лице. — Но въпреки това трябва да признаеш, че това е истината! — Ръката му се плъзна към дръжката на кинжала, стърчаща от пояса му, телохранителят моментално вдигна автомата си и го насочи в гърдите на Ерики. — Нима ще ме наречеш лъжец в собствения ми дом?!

— Само ви напомням, Височество, какво се заклехме в името на вашия Аллах! — процеди през зъби Ерики. Тъмните кървясали очи бяха впити в лицето му, той беше готов да посегне към собствения си нож, да убие или да бъде убит. Опасността беше съвсем реална.

— Да, да, това също е истина — промърмори най-сетне ханът и гневът изчезна от лицето му така бързо, както се беше появил. Очите му се преместиха към телохранителя, ръката му се повдигна.

— Ти се махай! — гневно процедиха устните му.

Стаята потъна в тишина. Ерики знаеше, че в стената има шпионки, през които ги наблюдават други хора от охраната. Усети потта по челото си, дръжката на широкия нож пареше гърба му.

Абдула хан знаеше, че ножът е там и Ерики ще го използува без никакво колебание. Но сам му беше разрешил да го носи в негово присъствие, защото преди около две години Ерики беше спасил живота му.

Всичко стана, когато посещението на Ерики с деликатната задача да иска ръката на Азадех завърши с пълен провал.

— Не! Аллах да ме пази! Не искам неверници в моето семейство! Напуснете този дом, и то веднага!

Ерики стана от килима със свито сърце. В същия момент зад вратата се чу шум от боричкане, разнесоха се изстрели и в залата връхлетяха двама убийци с автомати, други водеха битка с охраната в дългия коридор. Телохранителят на хана повали единия от тях, но другият го направи на решето с дълъг откос и извърна автомата си към Абдула хан, който седеше на килима, парализиран от ужас. Пръстът му се сви около спусъка, но в следващата секунда вече беше мъртъв. Ножът на Ерики изсвистя и се заби до дръжка в гърлото му. Още преди тялото му да се олюлее, Ерики беше до него, ножът отново се озова в дясната му ръка, лявата стисна автомата. Точно навреме, тъй като в помещението нахлу още един убиец, който откри безразборна стрелба. Ерики стовари автомата в лицето му с такава сила, че главата му почти отхвръкна от раменете, после се втурна навън. Трима от нападателите и двама мъже от охраната агонизираха на пода. Ерики направи няколко огромни скока й настигна последните двама убийци, които се опитаха да избягат, посече ги с мълниеносни удари на ножа си и продължи напред. Едва когато откри Азадех и се увери, че е невредима, кървавочервената пелена пред очите му започна да се вдига и той бавно се превърна в спокойния едър мъж, когото всички познаваха.