Джеймс Клавел - Вихрушка

Ерики неохотно отстъпи. Арбъри и Дибъл, двамата механици, бяха решили да прекарат уикенда в табризкия хотел „Интернационал“.

— Резервните части ще пристигнат в понеделник, капитане. Старата лисица Макайвър знае, че ако до сряда не ремонтираме нашия 212, ще му се наложи да изпрати друга машина, а това положително няма да му хареса. Ще си седнем на задниците и ще свършим ремонта бързо. Няма от какво да се тревожим — едва ли някой ще посмее да ни закачи, нали сме британски поданици? Не забравяйте, че работим за тяхното правителство, което и да се окаже то. Не сме имали проблеми нито с едните, нито с другите копелдаци, простете за израза. Не ни мислете, ще си седим кротко в хотела и ще ви чакаме да се върнете в сряда. Приятно прекарване в Техеран.

И тъй, Ерики се насочи към покрайнините на Табриз, конвоиран от хората на полковник Мазарди. Просторният дворец Горгон беше в полите на планината, зад високи стени, сред разкошни овощни градини, простиращи се на десетки хектари. С пристигането си събудиха всички обитатели на двореца — втората майка на Азадех, сестрите и племенниците й, слугите и децата на слугите, с изключение на господаря на този дом — Абдула хан, нейният баща. Азадех беше посрещната с радостни сълзи и разтворени обятия, незабавно започнаха да се кроят планове за разкошно пиршество на следващия ден, с което да се отпразнува завръщането й в родния дом след толкова дълго отсъствие. „Какъв ужас, скъпа! Разни бандити и религиозни фанатици се опитват да се промъкнат в именията на баща ти, въпреки че Негово височество е дарил чували с пари и стотици акри плодородна земя за строителството на джамии в Табриз и околностите му!“

Ерики Йоконен беше приет любезно, но сдържано. Всички се страхуваха от този едър като мечка мъж, който лесно се гневеше и беше изключително бърз при боравенето с ножа, отнасяха се с подозрение към предаността му към хората, които считаше за свои приятели, както и към силната му любов към Азадех. Тя беше петото дете на хана, имаше общо шест сестри и едно невръстно братче. Майка й, отдавна починала, беше втората жена на Абдула хан. От този брак баща й имаше и син на име Хаким, когото Азадех обожаваше. С една година по-възрастен от нея, той беше прогонен от Абдула хан и вече години живееше в Хвой, малко градче в северозападната част на страната. Бащата го беше обвинил в предателство и остана непреклонен въпреки клетвите на Азадех и на самия Хаким за неговата невинност.

— Първо ще се изкъпеш, а после ще ни разкажеш всички новини, ама наистина всички! — радостно пърхаха около нея сестрите и. После се оттеглиха сред уюта на огромната, топла и луксозна баня и клюкарстваха до зори, далеч от погледите на мъжете.

— Моят Махмуд не ме е любил вече цяла седмица — оплака се Нажуд, най-голямата от сестрите.

— Сигурно си е намерил някоя друга — изказа предположение една от племенниците.

— Не е. Просто има проблеми с ерекцията.

— Горкичката! Опита ли да му дадеш миди?

— Защо не намажеш гърдите си с розово масло?

— Трябва да го разтриеш с кора от джакарандово дърво, смесена с прах от рог на носорог и мускус!

— Какво е това, за Бога? Никога не съм го чувала, Фацула…

— Стара рецепта, още от времето на Кир Велики. Като младеж този велик владетел имал доста малък пенис, но след като завладял Мидия, изведнъж се прочул с огромните си размери. Тайнственият мехлем получил от върховния жрец на Мидия в замяна на живота му и той го заклел да не го разпространява извън семейството си. Така магическата рецепта се предавала от баща на син в продължение на векове и най-накрая стигнала до Табриз, скъпи сестрички!

— Но кой я използува, скъпа сестричке Фацула? Кажи ми кой, Аллах да те благослови! Моят скапан Абдула има вече само три зъба в устата си и не го е вдигал от месеци!

— Млъквай, Зади! Остави я да говори… Продължавай, Фацула!

— Наистина, Зади, няма защо да се оплакваш от съдбата си. Моят Хасан го вдига сутрин, обед и вечер, не ми остава време дори зъбите си да измия!

— И така, тайната на чудотворния еликсир била купена от прапрадядото на днешния собственик на огромно имение по крайбрежието срещу шепа диаманти…

— Е-е-е!…

— Представяте ли си?… Днес едно малко камъче струва петдесет хиляди риала!…

— Страшно скъпо! Откъде мога да имам толкова много пари?…

— Ще ги вземеш от него, разбира се! След като не можем да сменяме мъжете си, сме длъжни да търсим начини…

— Не се знае обаче дали ще свърши работа…