Джеймс Клавел - Вихрушка

— Изпратих го у тях; снощи отмених дежурството му. Все още е разстроен.

— Представям си. А какво стана с момичето, Паула?

— Спи тук, в гостната. Полетът на „Алиталия“ все още не е разрешен, може би ще го пуснат днес. Снощи се отби Джордж Толбът от посолството. Чул, че летището било прочистено от бунтовници, и днес, с малко късмет, може би ще бъдат разрешени няколко излитания и кацания.

Локхарт кимна и замислено промълви:

— В крайна сметка Бахтияр може би ще се справи с положението.

— Да се надяваме. Сутринта Би Би Си съобщи, че Дошан Тапе продължава да се намира в ръцете на Хомейни, плътно обкръжено от Безсмъртните.

Локхарт си представи Шаразад сред бунтовниците и потръпна. Поне му беше обещала да не ходи вече там.

— Толбът каза ли нещо за преврат? — попита той.

— Само слухове, според които Картър се обявил против подобно разрешение. Но ако аз съм ирански генерал, няма да се колебая нито миг. Толбът е на същото мнение и счита, че преврат ще има до три дни, тъй като бунтарите завземат все повече оръжие.

Локхарт ясно виждаше как Шаразад пее заедно с многохилядната тълпа, младият капитан Карим се обявява в подкрепа на Хомейни, а трима от Безсмъртните се присъединяват към него.

— Честно казано, Мак, аз не бих знаел как да постъпя, ако съм един от тях.

— Да благодарим на Бога, че не сме сред тях — тук е Иран, а не Англия! Иначе и ние трябваше да сме на барикадите. Виж какво, Том, ако не дойде онзи 125, аз ще се погрижа Шаразад да бъде на борда му. В Ал Шаргаз ще бъде на сигурно място, поне за една-две седмици. Тя получи ли си канадския паспорт?

— Да, но мисля, че няма да тръгне, Мак — отвърна Локхарт и му разказа накратко за това, което беше сторила в Дошан Тапе.

— Господи, да не се е побъркала! — слиса се Макайвър. — Ще пратя Джени да поговори с нея!

— А Джени ще отиде ли в Ал Шаргаз?

— Не — горчиво промълви Макайвър. — Ако зависеше от мен, щеше да бъде там още преди една седмица… Но ще направя каквото мога. Иначе Шаразад добре ли е?

— Отлично. Само се моля Техеран да остане спокоен. Постоянно ще мисля за нея, докато съм в Загрос. — Локхарт млъкна и отпи глътка кафе. — Ако ще летя, по-добре да тръгвам. Моля те, дръж я под око… — После вдигна глава и погледна Макайвър право в очите. — Какъв е този чартър, Мак?

Макайвър издържа погледа му с каменно лице и отвърна;

— Първо искам да зная какво точно ти каза снощи Валик.

Локхарт му предаде разговора дума по дума.

— Опасен мръсник е този Валик! — възкликна Макайвър. — Много ловко те е поставил в неудобно положение!

— Така е — кимна Локхарт. — Но той е член на семейството, а знаеш как е в Иран… Попитах го какво толкова важно има в превоза на някакви резервни части, но той се изплъзна. — Забеляза, че лицето на Макайвър изведнъж посивя и някак остаря, никога не го беше виждал такова. — Мак, и на теб искам да задам същия въпрос!

Макайвър изпи кафето си и си наля още, после снижи глас:

— Не искам да събудим Джени и Паула, Том. Ще ти разкажа всичко, но нека си остане между нас.

После накратко му разказа за сцената, разиграла се в офиса на компанията.

Локхарт усети как кръвта нахлува в лицето му.

— САВАК? По петите му? Преследва и семейството му? Пресвети Боже!

— Това е причината, поради която се съгласих да опитам. И аз съм в капан като теб. Но има и друго — въздъхна Макайвър и му разказа за парите.

— Дванайсет милиона риала в брой? — зяпна Локхарт. — Или равностойността им в Швейцария?

— По-тихо. Да, точно така. Дванайсет за мен, още толкова за пилота. Снощи каза, че офертата му продължава да е в сила и да не бъда „наивен“… — Лицето на Макайвър потъмня още повече. — Ако не беше Джени, щях да го изхвърля като парцал!

Локхарт не го слушаше. Дванайсет милиона риала в брой! Да, Мак е прав. След като Валик предлага подобни суми тук, в Техеран, какво ли ще бъде готов да плати на самата граница? Господи!

— Какво мислиш, Том? — внимателно го погледна Макайвър. — Още ли си готов да летиш?

— Вече получихме разрешение за излитане и просто няма как да откажа. — Разрешението лежеше на кухненската маса и Том го взе в ръце. „Разрешава се на полет ЕР-НВС трасе за Бандар-е Делам. Спешна доставка на резервни части, междинно зареждане в Исфахан. Пилот: капитан Лейн.“ Името на Лейн беше зачеркнато с обяснението „болен, резервен пилот“, Макайвър още не бе попълнил друго име.

Макайвър погледна към затворената кухненска врата, после се обърна към Локхарт: