Джеймс Клавел - Вихрушка

Локхарт кимна, усмихна му се приятелски и излезе.

Макайвър затвори вратата зад него. „Дано да съм взел правилно решение — помисли си уморено той; пулсираща болка раздираше главата му. — Наистина би било лудост да ида сам, но все пак… Много ми се иска да съм на неговото място, много!“

Видя Джени на кухненския праг и изненадано възкликна. Върху нощницата си беше наметнала топъл пуловер, беше без очила, очите й бяха някак разфокусирани.

— Страшно много се радвам, че се отказа да го свършиш сам, Дънкан — тихо прошепна тя.

— Какво?

— Хайде стига, глупчо, познавам те прекалено добре. Цяла нощ не мигна, за да стигнеш до някакво решение, аз също — от тревога за теб. Зная, че на твое място бих го сторила или поне бих искала да го сторя. Но Том е млад и силен, Дънкан, сигурно ще се справи. А после дано вземе Шаразад и замине… — Сълзите започнаха да се търкалят по бузите й. — Божичко, толкова се радвам, че не замина!

Тръсна глава, избърса сълзите си и отиде да сложи чайника.

Той се приближи и я прегърна.

— Джени, скъпа, днес може би ще кацне полет 125… Ще заминеш ли с него?

— Разбира се, мили. Ако и ти си в него.

— Но аз…

— Дънкан, моля те да ме изслушаш — обърна се към него тя и се отпусна на гърдите му. — Трима от партньорите ти вече напуснаха страната заедно със семействата си и всички пари, които успяха да измъкнат. Същото стори и шахът, да не говорим за почти всичките ни познати и приятели. Сега бяга дори всесилният генерал Валик, въпреки огромните си връзки и влияние! Мисля, че след събитията в Дошан Тапе и бунта на кадетите тук, в Галег Морги, за нас е крайно време да прекратим всякаква дейност в тази страна и да се махаме!

— Не можем да го направим, Джен — развълнувано извика той, сърцето му до ухото й бясно затуптя и тя отново изпита тревога за състоянието му. — Това би било катастрофа!

— Ще бъде временно, докато положението се нормализира.

— Напусна ли Иран, свършено е с дейността на компанията С-Г!

— Не зная, Дънкан — въздъхна тя. — Решението трябва да вземе Анди, а не ти. Нали той ни изпрати тук?

— Така е, но той поиска моето мнение и аз не можах да му кажа, че трябва да зарежем на произвола на съдбата хеликоптери и оборудване за повече от трийсет милиона долара! При тази бъркотия всичко ще бъде разграбено и изпочупено само за броени дни и ние ще изгубим всичко. Всичко, Джен, включително и вноските ни за пенсия, които също са свързани със С-Г!

— О, Дънкан, не мислиш ли, че…

— Няма да оставя на произвола на съдбата нашите хеликоптери! — твърдо повтори Макайвър и за миг усети паника. — Просто не мога!

— Тогава ги вземи с теб.

— Не можем да го сторим, за Бога! Никой няма да ни издаде разрешение за подобни полети, няма начин да се отпишем от иранския регистър! Просто трябва да изчакаме благоприятна промяна в обстановката!

— Нищо подобно, Дънкан. Освен за компанията трябва да помислиш и за децата! Трябва да заминем, защото, който и да спечели войната, нас ще ни изхвърлят. Особено ако това се окаже Хомейни! — В съзнанието й изплува споменът за речта на този религиозен лидер, произнесена преди време на гробищата: „В името на Аллаха трябва да бъдат отсечени ръцете на всички чужденци!“… Господи!

Табриз Едно: 9,30 сутринта.

Червеният рейнджровър напусна портала на ханския дворец и се насочи към възвишенията, по които се виеше пътят за Табриз и Техеран. Зад волана беше Ерики, до него седеше Азадех. Братовчед й полковник Мазарди го бе убедил да не пътува за Техеран в петък.

— Пътят ще бъде изключително опасен — каза му той. — Днес бунтовниците едва ли ще се появят, затова е най-добре да отидете при Негово височество хана и да поискате съвета му.

Полковникът беше началник на местната полиция.

— Разбира се, ще направим това, което решиш ти, Ерики — присъедини се към него Азадех. — Но аз ще бъда наистина щастлива, ако прекараме тази нощ у дома, при татко.

— Братовчедка ми е права, капитане — добави Мазарди. — Сам ще решите как да постъпите, но аз се кълна в Пророка, че безопасността на Нейно височество е толкова важна за мен, колкото и за вас. Ако продължавате да мислите, че трябва да тръгнете утре — направете го. Аз мога да ви уверя, че в момента тук е безопасно. Ще разположа постове навсякъде; ако на този Ракоци или на някой друг молла му мине през ума да се доближи на по-малко от километър до двореца Горгон, горчиво ще съжалява.

— Моля те, Ерики! — настоя с усмивка Азадех. — Нищо не ти пречи да се посъветваше Негово височество баща ми.