Джеймс Клавел - Вихрушка

— Как няма да свърши! Откъде можем да купим този мехлем, скъпа Фацула?

— От пазара. Там има едно магазинче, чийто собственик се нарича Абу Бакра Бин Хасан Бин Саиди. Зная го къде е, още утре ще ви заведа. Ще дойдеш с нас, нали, скъпа Азадех?

— Не, благодаря ти, скъпа сестричке.

Избухна дружен смях, после една от девойките се обади:

— Бедната Азадех не се нуждае от мускус и рог на носорог, а по-скоро от нещо, което действува в обратна посока!

Азадех се смееше с тях, задоволяваше любопитството им по различен начин, тъй като всички постоянно я подпитваха дали мъжът й е надарен пропорционално на огромното си тяло и как тя, толкова нежна и слаба, се справя с него. „Чрез магия“ беше отговорът й за младите и неопитните, „лесно“ — за сериозните. „С невероятен екстаз, сякаш съм се преселила в райските градини“ — за ревнивите и онези, които тайно й завиждаха и я мразеха.

Далеч не всички членове на семейството и одобряваха брака й с този гигант-чужденец. Много се бяха опитали да настроят баща и против този брак, но тя успя да се наложи, като в допълнение разбра кои тук са нейни врагове: доведената й сестра Зади, истинска сексуална маниачка, лъжливата й братовчедка Фацула с нейните вечни фантасмагории и най-вече отровната змия Нажуд — най-голямата й сестра, заедно с не по-малко коварния й съпруг Махмуд, Аллах да ги накаже за злобата им!

— Скъпа Нажуд, страшно се радвам, че съм си у дома, но вече е време за сън — решително се изправи тя.

И тъй, всички си легнаха. Някои щастливи, други тъжни и ядосани, някои сами, други — при омръзналите им до смърт съпрузи. Според Корана всеки мюсюлманин може да има до четири жени, при единственото условие да се отнася еднакво с тях. Само пророкът Мохамед е имал правото да има толкова жени, колкото си поиска. Според легендите той е имал общо единадесет жени, но не едновременно. С някои се разделил, други умрели, трети пък го надживели. Но всички изпитвали благоговение и дълбока почит към него.

Азадех се пъхна в леглото до мъжа си и той се събуди.

— Скъпа, утре трябва да тръгнем колкото е възможно по-рано — каза той.

— Добре — промърмори тя, усещайки как я заливат вълните на съня в удобното и топло легло. — Само да не е преди обяд, тъй като милата ми мащеха ще пролее кофи със…

— Азадех!

Тя не отговори, вече бе успяла да потъне в дълбок сън. Ерики въздъхна и също заспа.

Не тръгнаха в неделя, както бяха намислили. Баща и каза, че искал да поговори с Ерики, и това реши всичко. Днес, в понеделник, след обща молитва начело с баща и, след скромна закуска (кафе, хляб с мед, кисело мляко и варени яйца) най-накрая им позволиха да тръгнат. Изкачиха завоите по хълма, отвъд който започваше главното шосе за Техеран. На пътя им изведнъж се изпречи полицейска бариера.

— Странно — каза Ерики. С Мазарди се бяха разбрали да се чакат тук, но около бариерата не се виждаше жива душа.

— Полицаи — прозя се Азадех. — Никога не са там, където трябва да бъдат.

Пътят се виеше нагоре към прохода. Небето беше синьо и ясно, по върховете на планината пробягаха първите лъчи на слънцето. Но долу, в падината, беше все още тъмно, влажно и студено. Пътят беше хлъзгав и заснежен, но Ерики беше спокоен, тъй като джипът беше с двойно предаване, а в багажника си имаше вериги. Не след дълго минаха и завоя, зад който се намираше базата. Той знаеше, че там няма никой, а разглобеният 212 чака за резервни части. Преди да напусне двореца, безуспешно се опита да се свърже с мениджъра Даяти. Сега това вече нямаше значение. Ерики се облегна назад. Резервоарите на джипа бяха пълни, освен това имаше още шест туби бензин, всяка от които побираше пет галона, напълнени от частната колонка на Абдула.

„Няма да ми е трудно да стигна до Техеран — помисли си Ерики. — А горивото ще ми стигне и за обратния път в сряда, ако изобщо се върна. Новините за това копеле Ракоци наистина са твърде обезпокоителни.“

— Искаш ли малко кафе, скъпи? — попита го Азадех.

— Благодаря. Опитай се да уловиш Би Би Си или „Гласът на Америка“ на къси вълни — добави той и пое горещата чаша от термоса. Радиото пращеше, ловеше само оглушителните съветски станции. Иранското радио все още беше парализирано от стачка, голяма част от предавателите бяха преустановили работа, предаваха редовно единствено военните.

През уикенда се наслуша на слухове — приятели, роднини, търговци и слуги говореха, какво ли не — неминуема съветска инвазия, предстояща намеса на американците, военен преврат в столицата, преминаване на всички генерали на страната на Хомейни, оставка на Бахтияр.