Тили Багшоу - Дуел

Единственото, което все още го тормозеше, бе, че Тод настояваше да участва в бизнеса. Когато подписаха сделката, Боби прие, че ще има мълчалив партньор, който просто връчва чековете и си чака печалбата. Но Тод се оказа съвършено различен. Проявяваше интерес не само към новите конюшни и площадки, но и към всички финансови и практични дела в ранчото.

А когато Боби му спомена за възможността да се видят с Джими Прайс, прие идеята с изненадващ ентусиазъм.

— Не мога да повярвам, че дори го обмисляш — каза той. — Разбира се, че ще отидем. Джими разбира от каубойски коне така, както султанът на Бруней от чистокръвни. Знаеш го.

Възраженията на Боби, че Джими е и гаден мръсник, зарязал жена си по най-долен начин, бяха отхвърлени.

Ако Шон можеше да им уреди покана, щяха да отидат.

И така, след час и половина в поршето на Шон, което се опитваше да счупи всички рекорди по бързина, двамата стигнала до електрическия портал на имението на Прайс.

Вратите бяха метални и невероятно дебели, сякаш човек влизаше в банков сейф, а не в нечий дом.

— Какво е това? — попита Боби. — Форт Нокс?

Шон го изгледа ухилено.

— Охраната е по-солидна, отколкото във Форт Нокс. Работя тук от почти две години и още не знам кода за конюшните. Джими е фанатик на тема охрана и безопасност.

Докато пътуваха към къщата, Боби разбра защо. Беше посещавал много красиви домове из целия свят покрай работата си, но къщата на Прайс бе нещо друго.

Първото, което забеляза, бе десетметров фонтан в центъра на огромния преден двор. От двете му страни се простираха идеално оформени градини, които стигаха до хоризонта. Къщата бе построена отчасти на хълм и се издигаше над тях на върха на дълго каменно стълбище. Беше от избледнял жълтеникав камък, който й придаваше вид на стара европейска вила. Античната атмосфера бе подсилена от бръшляна и глицинията, които се виеха около високите прозорци.

Определено не приличаше на вулгарните тузарски домове в Ел Ей, които бе посетил миналата седмица с Тод. Джими Прайс може и да беше задник, но имаше вкус или поне достатъчно разум да си наеме добър архитект.

— Какво мислиш? — попита Шон, като се протегна към задната седалка и взе куфара на Боби. — Смяташ ли, че богатият ти партньор ще бъде впечатлен?

— Можеш да го попиташ след минута — отговори Боби, забелязал тъмносиньото ферари с номер ТК1, паркирано отпред. — Вече е тук.

Той последва Шон по каменните стъпала и подаде шапката си на униформената камериерка, която ги въведе в къщата. Едва успя да огледа богатия наситеносин купол на тавана, когато две пищящи двегодишни хлапета се понесоха на колелата си към тях по излъскания мраморен под.

— Мамка му! — изкрещя от болка Шон, когато едно от децата прегази крака му.

Хлапето не обърна внимание на агонията, което бе причинило, а само погледна небрежно през рамо, преди да продължи към официалната всекидневна.

— Чейс! Чанс! — извика изморено момиче с кошмарно наднормено тегло, задъхано и зачервено от гонитбата. — Видяхте ли децата някъде?

— Да — отговори Шон и посочи към коридора, където бяха изчезнали хлапетата. — Едно от тях ме обезобрази за цял живот — добави, като вдигна крака си. — Малкото лайно ме прегази най-нахално.

— Е, поне е прегазило само теб — усмихна се моминото, като се приближи към Шон и го целуна по бузата. — Обикновено наранява и истинските гости.

— О, много ти благодаря — ухили се Шон. — Това е моят приятел Боби, между другото. Той е истински гост. Боби, запознай се с Ейми, най-чудесното същество в това място.

Момичето погледна Боби и се зачерви като домат. Той се опита да си припомни последния път, когато някой бе изглеждал толкова смутен, но не успя и реши, че е било адски отдавна.

— Вие гувернантката ли сте? — попита той, като й се усмихна мило. — Изглежда, имате доста работа.

— Всъщност не съм гувернантка — задъхано отговори тя. — Аз съм сестра им. Явно изплащам страшно много грехове.

Преди да им обясни по-подробно, зашеметяваща блондинка изскочи от всекидневната. Беше облечена в дълга до земята рокля в телесен цвят и с цепка до чатала, която отдавна бе прекосила границата от секси към неприлична. Блондинката хвърли на Ейми мрачен поглед, от който кръвта ти можеше да застине.

— Децата са побеснели — излая тя. — Погрижи се за тях, преди баща ти да получи инфаркт.

— Те не ме слушат — изморено се оплака Ейми. — Опитвам се да ги сложа да си легнат от цял час.

— Опитай по-сериозно — рязко заповяда блондинката. — Ако не беше толкова дебела, нямаше да могат да тичат в кръг около теб. О! — внезапно тя осъзна присъствието на Шон и Боби и в миг намръщената гримаса се замени от широка, фалшива усмивка. — Не ви видях, момчета. Здравейте.