Тили Багшоу - Дуел

— Отивам в Ел Ей — обясни той. — За десетина дни. Тод ще ме запознае с потенциални клиенти.

— Десет дни? — извика Мили и изпусна списанието на пода. — Но това означава, че няма да си тук следващия уикенд. Ами състезанието в Балард? Каза, че ще дойдеш там.

Боби въздъхна. Не му беше приятно да я разочарова, но нямаше начин. Клиентите нямаше да паднат от небето, а Кренбърн възнамеряваше да го запознае с доста хора.

Последният месец бе тежък и за него. Знаеше, че наранява Мили, като се държи на разстояние от нея, но не знаеше какво друго да направи. Абсолютно мъчение бе да работи по цял ден с нея и да живеят сами в къщата. Струваше му се, че е бивш алкохолик, принуден да работи във фабрика за спиртни напитки. Единствената му надежда да се справи с положението бе да не й обръща внимание.

За съжаление беше много по-лесно да имитира незаинтересованост, отколкото наистина да я изпитва. Гордееше се страхотно с постиженията на Мили като ездачка, но не си бе дал сметка колко стресиращо ще е да я предпазва от другата страна на състезателния свят. Останалите жокеи бяха мъже в по-голямата си част и минимум пет години по-възрастни от нея. Повечето бяха каубои или работници, които обичаха да се забавляват здраво, както и работеха.

Мили бе вълнуваща новост за тях. След всяко надбягване орди мъже я канеха на жокейските купони. А Боби знаеше от собствен опит, че тези купони доста напомняха оргии. След състезанията той се чувстваше като надзирател на Мили, а не треньор. Отблъскваше обожателите й решително и я отвеждаше у дома, преди нещата да излязат извън контрол.

И колкото повече се правеше на родител, толкова повече Мили влизаше в ролята на намусен тийнейджър. Преди няколко седмици, изпълнен с отчаяно желание да се разкара от Хайуд за няколко часа, Боби прие поканата за рождения ден на един жокей, Дани Марън. Празненството щеше да се състои в конюшните на един от близките му съседи.

— Защо не мога и аз да дойда? — захленчи Мили, докато той се приготвяше. — Познавам Дани.

— Виждала си го само веднъж — отсече Боби. — Не го познаваш. А и не си поканена.

Това всъщност бе лъжа. Но Дани бе прочут купонджия и Боби по никакъв начин не би пуснал Мили на някоя от сбирките му. Бе все едно да хвърлиш зайче в стая със змии.

— Не съм дете — извика тя вбесено. — Нямаш право да ми забраняваш да се забавлявам.

— Докато живееш с мен, имам право — категорично заяви Боби, като нахлузи ботушите си. — Няма да дойдеш и това е.

Очевидно за една нощ се бе превърнал от приятел и баща и от треньор в затворнически надзирател. Ролята не му харесваше повече, отколкото на Мили.

— Дилън ще те заведе в Балард — каза той сега, като се вгледа в разочарованото й лице. — Ще можеш да се надбягваш. Но аз трябва да замина, сладурче. Става дума за бизнес.

Тайничко Боби се надяваше, че ще може и да се позабавлява в Ел Ей. Шон О’Фланегън все още бе в града, тъй като не бе напуснал оня кретен Джими Прайс, и бе обещал да го заведе в Холивуд, за да полудуват.

— Въздържанието е сериозен риск — настоя Шон, когато Боби му разказа историята с Мили. — На времето познавах един тип в Ирландия. Не беше чукал толкова дълго, че накрая ритна камбаната. Отравяне от тестостерон.

Боби се засмя, но разговорът с Шон го накара да осъзнае на какъв стрес бе подложен. Кратко забавление с хубава мадама можеше да е идеалното лекарство.

— Напомни ми отново — каза Боби, когато Шон взе поредния завой с шеметна скорост. — Как, по дяволите, ме убеди в това?

Беше четвъртък вечер и отиваха да прекарат уикенда в имението на Джими Прайс в Палос Вердес.

— Ами — отвърна Шон, като стисна здраво волана на любимото си синьо порше, — ти каза, че трябва да се свържеш с хора, които се занимават с каубойски коне. И аз ти обясних, че в такъв случай трябва да говориш с Джими. Освен това каза…

— Че по-скоро бих си отрязал топките с ръждясал нож — довърши Боби вместо него.

— Да, нещо такова — призна Шон. — Но аз, като истински добър приятел, те посъветвах да си извадиш главата от задника и да не бъдеш такова тъпо и упорито копеле.

— А пък аз бях толкова пиян, че те послушах.

Последните три дни в Ел Ей бяха страхотни. Веселбите с Шон — откачени както винаги. А и бизнесът процъфтяваше. За новак в света на каубойските коне Тод Кренбърн имаше невероятни връзки. Вече бе запознал Боби с доста собственици, много от които бяха склонни да преместят конете си в Хайуд, ако получеха добра цена. И въпреки че Тод не бе човек, когото би си избрал за приятел — беше прекалено мазно гражданче, а и имаше нещо адски прикрито у него, макар Боби да не би го признал пред Уайът, все пак като партньор бе чудесен.