Тили Багшоу - Дуел

Съмър се прозя отегчено.

— Чух! Родеото в Балард. Голяма работа.

— Да, наистина е голяма — изтъкна Мили. — Тази година ще участват доста известни състезатели.

— О, да, сигурно — саркастично изсумтя Съмър. — Това е поканата ти за голямата игра. Следваща спирка Руидосо Доунс. Холивуд! Целият свят!

— Майната ти — изруга Мили и взе вестника, решила да не обръща повече внимание на проклетата кучка.

Враждебността на Съмър все още я озадачаваше, но се бе отказала от опитите да я проумее. Щом момичето искаше война, щеше да я получи. След цял живот, прекаран с гнусната Рейчъл Дилейни, Съмър Макдоналд бе шега работа.

— Здравейте, момичета — извика Тара, жизнерадостна както винаги, като влезе в стаята с пакет за Мили.

От самото начало тя отказа да бъде въвлечена в битките между Съмър и Мили и сега се престори, че не забелязва напрежението във въздуха.

— Това пристигна в офиса — съобщи, като подаде пакета на Мили. — Изглежда е от родителите ти.

Мили засия и съдра опаковъчната хартия. Изпитваше известна вина задето не се обаждаше у дома по-често, най-вече защото баща й все още не се бе оправил напълно. Но бе толкова заета с тренировките и състезанията, че не й оставаше време да изпадне в носталгия. Пък и когато приключеше работата си за деня, в Англия вече бе полунощ и прекалено късно да звъни по телефона.

Каквото и да бе съдържанието на колета, опаковката му бе невероятно здрава. Мили се опита да откъсне лепенката със зъби. Струваше й се, че вътре има списания и се надяваше да види последните екземпляри на „Рейсинг Поуст“, за които бе помолила Сесил преди две седмици. Най-после разкъса кафявата хартия и разочаровано видя вътре тъпия „Татлър“, към който бе прикрепена кратка бележка от майка й.

„Мили, помислих си, че ще искаш да видиш това. Страница 34. Липсваш ми, макар да признавам, че Рейчъл се грижи страхотно за мен и дори направо ме глези. Обади се скоро.

Мили усети как кръвното й се покачва. Първо, защо майка й имаше нужда от грижи? Другите майки не се нуждаеха. Представяше си как гнусната Рейчъл се подмазваше, за да си осигури обичта на Линда. Никога нямаше да забрави фалшивата загриженост на кучката в нощта, когато Сесил пострада. Нито пък как се бе натрапила в семейството й.

Но очевидно онази нощ бе само върхът на айсберга.

— Готин тип — отбеляза Съмър, като се приближи до канапето и надникна над рамото на Мили към тридесет и четвърта страница. — Познаваш ли го? Някое гадже?

Всяко гадже на Мили бе добре дошло, стига да не бе Боби.

— В никакъв случай — ледено я сряза Мили. — Това е брат ми. А курвата до него — забучи пръст тя в образа на Рейчъл — е приятелката му. Кофти късмет.

Снимката показваше как Джаспър и Рейчъл се забавляват на елегантен бал — мечтата на майка й. И двамата изглеждаха противно привлекателни с блестящите си бели зъби и правилни черти. Текстът под снимката гласеше:

„Звездната жокейска двойка: Рейчъл Дилейни и Джаспър Локуд Гроувс блестят на дансинга.“

— Мисля, че е много красива — искрено се възхити Съмър.

— Да, убедена съм, че го мислиш — процеди Мили.

Въпреки нежеланието си тя откри, че чете статията под снимката. В нея се разказваше за последните успехи на Рейчъл в типичния помпозен стил на „Татлър“. Но дори ако човек пренебрегнеше дивотиите, личеше си, че Рейчъл се справя добре. Откак Мили бе заминала, беше спечелила две надбягвания в Бат и две в Йорк. Изглежда и връзката й с фотогеничния Джаспър й бе помогнала да се превърне в любимка на медиите. Според репортера, Рейчъл очакваше два чудесни спонсорски договора — един за „Хакет“ и друг за нова марка луксозно бельо. Какво ли щеше да е следващото? Да я изберат за спортната звезда на годината?

Внезапно собствените й успехи на състезанията в Санта Инес се сториха на Мили незначителни и мизерни.

И точно когато и последните остатъци от доброто й настроение се изпариха, Боби надникна в стаята с притеснен и разсеян вид.

— Някой виждал ли е куфара ми? — попита той. — Зеленият, с кожените ремъци?

Трите момичета вдигнаха глави от списанието.

— На тавана в голямата къща — отговори Тара.

— Сигурна ли си? — прокара ръка през косата си той. — Вече търсих и там, но не го видях.

— Там е — спокойно потвърди Тара. — Ще отида да проверя, ако искаш.

— Защо ти е куфар? — обади се Мили. — Заминаваш ли някъде?

Не искаше да демонстрира интереса си към плановете на Боби, но не можа да се въздържи.