Тили Багшоу - Дуел

Тод бръкна в джоба си, извади инхалатор и вдъхна дълбоко. Въздухът в малкото помещение миришеше на коне, кучета и говеда и той усети как гърдите му се стягат, а очите му се зачервяват въпреки огромното количество антихистамин, което бе погълнал сутринта. Как някой можеше да предпочете да живее в тая дивотия бе напълно непонятно за него.

— Съжалявам — извини се той. — Алергия.

— Защо се интересуваш от Хайуд? — попита Боби агресивно, без да обърне внимание на неудобството на госта си.

Изкара тежка сутрин след безсънната нощ, а предупреждението на Уайът влоши бездруго мрачното му настроение. Бе решил твърдо да покаже на всички, че е способен да води трудни преговори.

— Предполагам, че заради петрола, нали? — добави той.

— Ни най-малко — излъга Тод бързо. — Първо, ранчото никога не е било внимателно проучено. Знам, че се говори как дядо ти бил открил петрол тук, но никой не знае дали става дума за богат залеж и дали изобщо има смисъл да се правят сондажи.

Боби се заслуша, като се опита да прикрие изненадата си. Никога преди не беше чувал тази теория. Бе израснал, вярвайки, че петролът в Хайуд е факт. Отчасти благословия, отчасти проклятие, но неоспорим факт. Замисли се дълбоко и си припомни разказа на баща си, че земята е била проучена преди десетки години. Но дали спомените не го лъжеха? Може пък Тод да беше прав.

— Пък и не се занимавам с петрол — продължи Тод, като кихна отново. — Правя си парите с бизнес, който върви чудесно. Също като стареца ти.

Боби кимна.

— Разбирам. Е, звучи логично.

Уайът можеше да е притеснителен като старица от време на време. Кренбърн изглеждаше открит и почтен човек.

— От какво всъщност се интересуваш? — попита Боби.

— От каубойски състезателни коне — спокойно отговори Тод.

— Наистина ли? — младежът изгледа скептично безукорно скроения му костюм и маникюрирани ръце и си помисли, че Тод определено не приличаше на типичния каубойски ентусиаст.

— Не ме разбирай погрешно — обясни Тод, като оправи възела на копринената си вратовръзка „Ермес“. — Нямам желание да се занимавам с подробностите по обучението на коне. Абсолютно никакво. Те са твоята област. Гледам на това като на чиста инвестиция.

През следващите десет минути Тод плавно издрънка всичко, което бе научил за света на надбягванията. И както бе очаквал, Боби попи всяка дума.

Първото правило на добрата търговия: кажи на хората онова, което искат да чуят.

— Не твърдя, че съм експерт — завърши той скромно, — но прегледах постиженията ти като треньор на чистокръвни коне. Трябва да призная, че съм развълнуван от възможността тук. Имаш нужда от инвеститор. Аз пък имам нужда от партньор, който разбира от коне и обучението им. Съвсем просто е.

— Хайде да се поразходим — предложи Боби, като отвори вратата и в офиса нахлу горещ въздух.

Тод го последва навън.

— Беше честен с мен, Кренбърн — каза Боби, — затова и аз ще говоря откровено с теб. Определено се интересувам.

— Добре — кимна Тод небрежно. — Надявах се, че ще е така.

— Но трябва да си изясним нещо от самото начало — продължи Боби. — Хайуд ми бе завещан от баща ми като традиционно ранчо с каубойски традиции в развъждането на стада.

Почна се, помисли си Тод. Носталгичните каубойски дивотии.

— Доста хора и семействата им зависят от мен. Трябва да запазя мястото като ранчо и да оправя финансовото му положение. Конете са страстта ми и съм убеден, че в тях е бъдещето на Хайуд. Но не мога просто да размахам вълшебна пръчка и да превърна ранчото в тренировъчна площадка като „Осем дъба“ за една нощ.

— Да, знам — кимна Тод.

„Осем дъба“ бе най-прочутата ферма за развъждане на чистокръвни коне и мечтата на всеки собственик в Кентъки.

— Първо трябва да разчистиш боклука от терена, за да можеш да строиш на него, нали?

— Точно така — потвърди Боби.

— Е, какво ще кажеш за това? — подхвърли небрежно Тод, сякаш идеята току-що му беше хрумнала. — Ще поема дълга ти, целия дълг, в замяна на партньорство в ранчото.

— А, не знам… — промърмори Боби със съмнение в гласа.

Чу предупредителните думи на Уайът от вчера вечерта: „Ако започне да ти иска партньорство, изчезвай колкото се може по-бързо.“

— Изслушай ме — настоя Тод. — В добавка ще ти осигуря сто процента от капитала, за да изградиш тренировъчните помещения и площадки.

— Сто процента?

Тод кимна.

— Точно така. До стотинка.

Образът на великолепните конюшни, които можеше да построи с неограничен капитал, се завъртя съблазнително пред очите на Боби. Господи! Можеше да осъществи мечтата си за Хайуд и да изплати дълга към банката. И то само след няколко седмици.