Тили Багшоу - Дуел

— Татко е в офиса ей там — посочи тя към малка къщичка с червен покрив.

Тод се зачуди дали постройката бе оригинална. Тези стари къщи струваха цяло състояние в наши дни.

— Мисля, че Боби е още на хълма.

— На хълма?

— Да — кимна момичето. — Трябваше да върнат няколко заблудени добичета от хълма.

Добичета? Да ги върнат от хълма? Господи, тези хора наистина живееха в миналото.

— Добре тогава — усмихна се Тод. — Май е по-добре да отида да се видя с баща ви. Ще му съобщите ли, че съм тук?

— Разбира се — отговори Тара, която вече вървеше към офиса. — Последвайте ме.

Междувременно горе на хълма Мили едва успяваше да се задържи на седлото, докато конят й се препъваше по камъните и се мъчеше да се изкачи до върха на кошмарно стръмния склон. Винаги се бе смятала за безстрашна и самоуверена ездачка, но никога преди не бе правила нещо подобно и трябваше да си признае, че бе ужасно уплашена.

Намираха се в дивата северна част на ранчото. Тя, Боби и шестима работници, включително Дилън, макар той да бе от другата страна на билото. Няколко упорити говеда се бяха отклонили по време на паша миналата седмица и Боби мислеше, че за Мили ще е полезно да помогне при залавянето им.

И тя вероятно щеше да се справи по-добре, ако бе поспала поне малко миналата нощ. Но след вечеря бе лежала будна в продължение на часове, като мислеше за всички духовити реплики, които можеше да отправи към Съмър, ако се бе сетила по-рано.

В два часа, изтощена и отчаяна, тя изскочи в коридора, за да вземе приспивателно от чантата си. В тъмнината се сблъска с Боби.

— Господи! — извика стреснато. — Уплаши ме. Какво правиш?

— Съжалявам — извини се той.

Боби забеляза, че Мили беше боса и облечена в стара нощница с кученце отпред. И ако това не бе достатъчно да подчертае, че е още дете, носеше и вехто меченце в ръка.

Мили забеляза погледа му и се изчерви.

— Господин Тед — усмихна се тя смутено. — Знам, че е глупаво, но спи с мен откакто бях съвсем малка.

Късметлия е господин Тед, помисли си Боби и преглътна с мъка. Господи, Мили беше прекрасна. Прекрасна, но не по-готова за сексуална връзка от шестокласничка.

— Много сладко — промърмори той.

Сърцето на Мили се сви. Защо изобщо бе донесла тъпото мече със себе си? Не искаше да е „сладка“. Искаше да е сексапилна, изискана и неустоима. Нищо чудно, че Боби се отнасяше с нея като с дете, щом тя се държеше като такова.

— И ти ли не можеш да заспиш? — попита, като скри мечето зад гърба си и направи опит да си придаде съблазнителен вид.

— Не — призна младият мъж с предрезгавял от желание глас, който Мили сбърка с болно гърло. — Предполагам, че е заради умората от пътуването.

— С мен е същото — въздъхна тя. — Дойдох да си взема хапчетата — и размаха шишенцето, като се помъчи да не гледа втренчено голите му гърди.

Пижамата на Боби се състоеше само от чифт бели боксерки. Той се облегна на стената в коридора и й заприлича на модел на бельо за Калвин Клайн.

Всъщност причината за безсънието му не бе преумората от пътуването, а изкушението и чувството за безпомощност при мисълта, че Мили спеше сама близо до него. Измъчван от фантазиите си, Боби бе станал да се поразходи, да прочисти главата си, но вместо това се бе натъкнал на топлото й полуголо тяло в коридора. Мамка му, искаше я толкова силно, че бе готов да закрещи.

И нямаше да е трудно да осъществи фантазиите си. Мили не бе достатъчно опитна, за да види желанието му, но нямаше начин да не видиш нейното. Понякога, също като тази вечер, копнежът й по него бе толкова силен, че той едва ли не можеше да го помирише. Знаеше, че ако я придърпа към себе си, тя незабавно щеше да отговори на ласките му.

Но не беше редно. Не и с Мили.

Имаше достатъчно други момичета, с които можеше да си направи удоволствието. С нея щеше да е все едно да откраднеш шоколадчето на дете. Не можеше да го направи.

— Е, добре — прокашля се той нервно. — Аз… ще те оставя да се върнеш в леглото. Лека нощ.

— Лека нощ.

Смазана от разочарование, Мили се върна в стаята си и се пъхна в леглото. Боби дори не я беше целунал по бузата за лека нощ. Беше избягал като уплашен паяк, сякаш нямаше търпение да се отдалечи от нея.

Какво, по дяволите, й имаше?

Е, не беше супермоделът Хайди Клум. Но наистина ли беше толкова невидима и лишена от сексапил, че да я пренебрегва човек, който през едно лято в Нюмаркет бе преспал с повече момичета, отколкото рапъра Пи Диди за цяла година?

Прекалено изморена, за да заплаче, Мили глътна хапчето си и най-после се унесе в сън около три часа. Но в шест бе събудена от Боби, който тропаше по вратата й. След половин час вече яздеха нагоре по хълма. Все още замаяна от приспивателното, Мили почти не можеше да говори, камо ли да язди.