Тили Багшоу - Дуел

Той незабавно си представи голото й тяло, проснато на леглото. Неуспешните му опити да прогони образа от съзнанието си развалиха настроението му.

— Съжалявам — извини се той мрачно. — Унесох се в работа.

— Е, няма значение — намеси се Маги нежно, тъй като не искаше момичето да се чувства неудобно и вече съжаляваше за резкия си тон по-рано. — Мили, седни до Дилън. Вече можем да започваме.

Мили се усмихна нервно. По принцип не бе свенлива, но всички от семейство Макдоналд изглеждаха толкова загорели, красиви и здрави, а и напълно доволни да бъдат заедно. Седнала до тях, тя се чувстваше като същество от друга планета: бледо, смотано и не на мястото си.

Тъй като се успа, не й остана време да положи достатъчно грижи за вида си, макар че ужасно й се искаше да го направи поне първата вечер в Хайуд. Спря се на първото, което измъкна от куфара си. Чифт чисти бели джинси и пепеляворозов кашмирен пуловер, под който вече започваше да се поти заради жегата в кухнята на Маги. Е, поне успя да си измие косата, която, макар и още влажна, блестеше като полирано дърво по гърба й. Гримът й се състоеше само от спирала и гланц за устни. На път към дома на семейство Макдоналд, ощипа набързо бузите си, вместо да се разкраси с ружа, чиято кутия се бе счупила в куфара, съсипвайки поне три тениски.

— Здрасти, аз съм Дилън.

Усмихнат чернокос младеж се отдръпна настрани, за да й направи място. Напомняше на боксьор със счупения си нос и леко изкривена уста и никак не приличаше на сестрите си. Бе наследил цветовете на Уайът и прочутата широка усмивка на Макдоналд. Също като баща си, Дилън не би трябвало да се смята за хубав, но всъщност бе страшно привлекателен. Ако не беше толкова влюбена в Боби, Мили лесно би си паднала по него.

— Боби твърди, че си следващият Джо Бадила — ухили се той.

— Кой? — обърка се Мили, после си припомни, че Боби й бе споменавал същото име и добави: — А, жокеят на каубойски коне? Да. Искам да кажа… — внезапно се изчерви тя, — не че съм следващия Джо, а знам кой е. Боби ми разказа.

Тя погледна към Боби и се зачуди дали и той помнеше, но в момента бе потънал в сериозен разговор с Уайът и не вдигна очи.

След кратко затишие, по време на което Маги сервира вечерята, започна разпитът на Мили.

— Е — поде Маги, след като темите за английската мода, кралското семейство и дали Мили бе виждала Дейвид Бекъм на живо бяха изчерпани от Дилън и Тара. — Как върви настаняването ти тук? Харесва ли ти стаята ти?

— Обожавам я — възторжено отвърна Мили. — Страшно харесвам викторианските мебели, ваната и леглото от ковано желязо. Адски е красиво. Прилича на извадено от стар уестърн. Имам чувството, че ми трябва кринолин или нещо такова.

Съмър, която бе мълчала упорито досега, я изгледа злобно.

— Повярвай ми — рязко каза тя, — Хайуд няма нищо общо с филмите на Клинт Истуд. Можеш да забравиш романтичните си представи за каубои и индианци. Ако си очаквала подобно нещо, предстои ти сериозно разочарование.

— Нямах предвид това — отвърна Мили обидено и се зачуди защо проклетото момиче я мрази толкова. — Не исках да се държа снизходително.

Копнееше Боби да се застъпи за нея или поне да я погледне, но той изглежда бе решил твърдо да не й обръща внимание тази вечер. Тя се опита да потисне разочарованието си. Все пак не се бе прибирал у дома от месеци и трябваше да навакса със страхотно количество работа, както и да се види със старите си приятели. Но й се искаше да са сами както по време на дългото пътуване от Англия. Всъщност и тогава я бе пренебрегвал, но подобно отношение се понасяше по-лесно без публика.

— Я не й обръщай внимание — намеси се Дилън, като изгледа укорително Съмър, която се престори, че не го разбира. — Сестра ми е станала със задника нагоре тази сутрин.

Съмър вбесено се сви в черупката си. Първо Мили бе замаяла Боби, а сега малката вещица накара и Дилън да се застъпи за нея. А я познаваше едва от пет минути! Вторачена в Мили, която се нахвърли върху картофите на майка й, Съмър отправи безмълвна молба към Господ да накара проклетницата да се задави.

Дилън обаче бе очарован. Как бе възможно Боби да не сподели каква красавица бе Мили? Вярно, беше на седемнадесет години, но какво толкова! Не беше на седем, все пак. Невероятната коса, сладките лунички, розовият пуловер, прилепнал съблазнително към стегнатите й закръглени гърди, които приличаха на два розови грейпфрута, всичко бе великолепно. Би било чудесно, ако можеше да я нарисува.