Тили Багшоу - Дуел

— Мамо, отивам в Калифорния, а не на Марс — утеши я Мили, като метна последния тежък куфар в джипа. — Ще се върна, преди да се усетиш.

Но дали щеше да го направи? Поканата в Хайуд нямаше срок и въпреки чудесните разкази на Боби, тя нямаше представа какво я очакваше там. Знаеше само, че мечтите и съдбата й бяха от другата страна на Атлантическия океан. И бе нужно нещо много по-сериозно от хленченето на Линда, за да я принуди да си остане у дома.

— Невероятно красиво е — ахна тя, когато поредната изумруденозелена долина се простря пред тях. — Нищо чудно, че си влюбен в това място.

— Чакай само да видиш Хайуд — гордо отвърна Боби. — Ще ти вземе акъла, обещавам ти.

Мили не се съмняваше. Никога преди не бе виждали подобна природа. Или пък бе смесица от най-красивите места, които бе виждала: зелените хълмове на Езерната област и величествените швейцарски Алпи и съчетание с нормандските макови полета и небето на Лазурния бряг. Великолепната зеленина бе толкова ярка, та изглеждаше едва ли не фалшива, сякаш Господ бе взел гигантска безукорно поддържана поляна и я бе нагънал на хълмове и долини.

— Всъщност точно така е станало — засмя се Боби, когато Мили сподели с него мисълта си. — Праисторическите земетресения са нагънали земята по този начин. А преди милиони години е била равна.

След двадесет минути се спуснаха към друга долина и пейзажът се промени. Тук бе по-равно и земята бе култивирана. Отбиха към Бюелтън. От двете страни на шосето се редяха високи кипариси, които му придаваха вид на парижко авеню. Бели огради маркираха входовете на конюшни и обори.

— Нали каза, че тук развъждат основно стада? — изненада се Мили.

— Да — кимна Боби. — Но каубоите имат нужда и от коне. А това са ферми за каубойски състезателни коне.

— Чудя се защо баща ти е бил против идеята да започнеш да обучаваш коне тук. Всички други го правят.

При споменаването на Ханк Боби се натъжи. В Англия успяваше да избута мисълта за смъртта на баща си на заден план. За него бе едва ли не облекчение да потъне в нечий друг свят и чужди проблеми и да забрави за своите. Но от момента, когато кацнаха в Ел Ей, усети как мрачният облак отново се спуска върху него. Струваше му се, че усеща неодобрението на баща си дори от гроба.

— Баща ми се противеше на много неща без основателна причина — отвърна той мрачно.

Мили се канеше да се засмее и да каже „и моят също“, но нещо в лицето на Боби я накара да замълчи. Очевидно проблемите му с Ханк бяха по-сериозни от забрана да язди. Той надали щеше да се зарадва на сравнението.

Чак когато стигнаха до ранчото, усмивката се завърна на лицето му.

— Здрасти, шефе! Радвам се да те видя. Добре дошъл у дома — извика Уайът, като се понесе към тях с енергията на младеж и топло прегърна Боби. — А вие сигурно сте госпожица Локуд Гроувс?

— Наричайте ме Мили, моля — усмихна се тя, като раздвижи схванатите си крака и оправи потните си джинси, преди да му подаде ръка. — Как сте, господин Макдоналд?

Макар да изглеждаше по-стар, отколкото си бе представяла от описанието на Боби, тя веднага разбра, че това е Уайът. Беше й казано да търси широка открита усмивка и впечатляващо сини очи. И въпреки безбройните бръчки, лицето на Уайът все още бе хубаво.

— Наричай ме Уайът — засмя се той. — Добре съм, Мили, благодаря. Добре дошла в Хайуд.

Преди да успее да му отговори, Мили бе заобиколена от жените от семейство Макдоналд. Маги изтича откъм къщата първа. Милото й лице бе зачервено, а кичури от посивяващата й руса коса се бяха изплъзнали от кока й.

— Боби Камерън, пусни ме веднага! — засмя се весело, когато младежът я вдигна и завъртя щастливо. — Ще те напляскам, ако не ме слушаш!

Боби бе обяснил на Мили, че Маги му е като майка, а и по всичко личеше, че двамата са много близки.

— Съжалявам, скъпа — каза тя, като протегна на Мили набрашнената си ръка. — Аз съм Маги. Страхотно се радвам да се запознаем.

— Аз също — усмихна се момичето.

Всички тези хора бяха изключително мили. Тя се завъртя към красивото момиче, което стоеше зад нея.

— А ти сигурно си Съмър?

— Тара — отговори момичето и взе якето и чантата, които Мили все още стискаше в ръка.

Това ли беше Тара? Според Боби Тара бе сестрата с по-семплата и обикновена външност. Как ли, по дяволите, изглеждаше Съмър тогава? Като младата Клаудия Шифър?

След няколко секунди получи отговор на въпроса си, когато изумително дългокрака блондинка в чифт миниатюрни шортички, които не биха покрили и половината задник на Мили, се хвърли върху Боби въодушевено.