Тили Багшоу - Дуел

И ще го направи, помисли си Дилън, загледан в гладкото лице на сестра си, изпълнено със самоувереността и надеждите на младостта. Съмър бе дори по-умна, отколкото красива, и щеше да постигне всичките си цели. А аз ще си остана заклещен тук да карам стадата и да обяздвам конете на Боби, докато ми отнесат в ковчега.

— Каква, мислиш, ще е тя? — внезапно промени темата Съмър.

Пристигането на Мили бе основната тема на разговорите в ранчото откак Боби се бе обадил да им съобщи, че ще доведе дъщерята на английския коневъд със себе си. Очевидно планът бе Боби да я тренира да се надбягва с каубойски коне, в замяна на което тя щеше да помага в ранчото.

Дилън сви рамене.

— Не знам. Боби твърди, че е страхотна ездачка.

— Хм — намръщи се Съмър скептично. — Ще го повярвам, когато го видя.

Всички други се вълнуваха от запознанството с Мили, но Съмър определено не беше въодушевена. Макар да не би го признала пред никого, тя обичаше Боби откак се помнеше. И последното, което искаше, бе някаква надута английска мадама да се настани тук и да обсеби вниманието му.

Не че той някога бе проявявал и най-малкия романтичен интерес към нея. Приемаше Съмър като малката си сестричка, но тя възнамеряваше да промени положението един ден. А междувременно се утешаваше с мисълта, че никога не бе имал сериозна връзка въпреки многото момичета, с които бе ходил. Колкото и незадоволителна за нея да бе роднинската им връзка, тя си оставаше най-близката приятелка на Боби.

Мили бе първото момиче, което заплашваше отношенията им. И макар никога да не се бяха виждали, Съмър вече я мразеше с дива страст, която все по-трудно прикриваше.

— Би могъл да продадеш портрета — каза тя, като седна и насочи вниманието си отново към картината на брат си. — Адски е добър. Защо не го покажеш на майката на Марта Бентли? Знаеш ли, че освен мястото в Лос Оливос, тя току-що отвори нова галерия в Санта Барбара?

Разположен на около осем километра от Солванг, Лос Оливос бе красиво винарско градче, което напоследък се бе превърнало в рай за художници, писатели и „хипита от цяла Калифорния“, по думите на Уайът. Там имаше още няколко галерии, освен онази на Бентли.

— Не мисля така — поклати глава Дилън и решително покри картината. — Никой в Санта Барбара няма да купи портрет на татко. Пък и не съм доволен от него. Все още се нуждае от доста работа.

Съмър обви ръце около кръста му и го целуна нежно.

— Глупости. Великолепен е — каза тя.

Дилън винаги бе прекалено скромен и предпочиташе да се крие в сенките и да остави някой друг да блести пред него. Искаше й се брат й да е по-отворен.

Тя самата не страдаше от липса на самочувствие. Нито пък бягаше от схватки. Ако нахалната Мили си мислеше, че ще си осигури любовта на Боби, първо щеше да й се наложи да се пребори с нея. Съмър си имаше и добри страни — бе обичлива сестра и вярна приятелка, но когато решеше, можеше да е впечатляващ противник.

На около осемдесет километра от ранчото Боби бе толкова изморен, че едва успяваше да се съсредоточи върху пътя. Ала въпреки изтощението си определено се наслаждаваше на пътуването от летището в компанията на Мили. Тя бе прекарала повечето време с подадена навън глава, като нетърпеливо кученце, вторачена въодушевено в калифорнийската провинция около тях.

Мили все още не можеше да повярва, че празненството у семейство Дилейни и припадъкът на баща й се бяха случили едва преди седмица. Дивата радост, която изпита след промяната на решението на Сесил, бе последвана от кратка остра мъка при мисълта, че напуска Нюуелс. Разбира се, вълнуваше се, че заминава за Америка с Боби и ще се състезава отново, но Нанси, Пабло и останалите се бяха превърнали в нейно семейство през изминалите години. Знаеше, че те и конете ще й липсват страхотно. В известна степен смъртта на Лесна победа бе направила раздялата не толкова болезнена, както и фактът, че вечното присъствие на Рейчъл я затрудняваше да се почувства добре в собствения си дом.

Майка й също не я бе улеснила със сълзите и гнева си в краткото време преди заминаването й.

— Какво ще правя без теб? — изстена Линда на сутринта, когато потеглиха към летището. — Баща ти работи по цял ден, Джаспър пътува по състезания из страната и аз ще съм съвсем сама тук.

Очевидно Линда бе забравила, че през последните шест седмици бе прекарала с Рейчъл много повече време, отколкото с дъщеря си, а в кратките моменти, когато двете с Мили бяха сами, се бяха карали непрестанно.