Тили Багшоу - Дуел

Калта вече бе избърсана от бузите й, но спиралата й се бе размазала под очите и я правеше да прилича на мокър опосум. На всичкото отгоре не можеше да спре да трепери в тънката си рокля. В болничния коридор ставаше ледено течение, от което русият мъх по ръцете й настръхна.

Боби не я беше виждал толкова уязвима от нощта, когато Лесна победа умря. И никога вече не искаше да я види така.

— Разбира се, че ще остана — увери я той, като едва устоя на желанието да я прегърне. — Ако го искаш. Просто нямах желание да се натрапвам — добави, като изгледа многозначително Рейчъл, която отвърна мрачно на погледа му.

Минаха два часа преди усмихната сестра да изскочи иззад рецепцията и да им съобщи, че пациентът е достатъчно добре, за да приеме посетителите си. По настояване на Мили Боби последва семейството по ярко осветения коридор, който вонеше на дезинфектант. Рейчъл не изчака да я поканят, а тръгна веднага. Влязоха в стаята на Сесил, гола грозна кутия без прозорци с легло от ковано желязо. Сесил лежеше облегнат на четири огромни възглавници. Усмихна им се притеснено, когато всички нахлуха при него.

— Скъпи — изхлипа Линда, като се втурна и го прегърна. — Толкова се разтревожихме. Добре ли си?

— Добре е — обади се глас откъм вратата.

Никой не бе забелязал лекаря, който стоеше там, и всички се извърнаха към него стреснати.

— Аз съм доктор Тигс — представи се той на Линда и кимна на останалите. — Съпругът ви прекара инсулт, госпожо Гроувс, а това е сериозно нещо. Но слава Богу, скенерът и другите тестове не показаха постоянни увреждания върху мозъка и нервната му система.

— Видя ли? — прошепна Боби, като намигна на Мили.

— Знаете ли каква е причината, докторе? — попита Рейчъл.

Сега, след като най-лошото бе минало, Мили си позволи да се раздразни от начина, по който Рейчъл се натрапваше. Изобщо не трябваше да е тук и да задава въпроси. Нейният баща не бе пострадал.

— Не можем да кажем със сигурност — отговори лекарят, който очевидно я помисли за дъщерята, като погледна строго към Сесил. — Но нивото на алкохол в кръвта му беше шокиращо, а артериите му приличат на шосе в час пик. Най-вероятно ужасната му диета и пълната липса на упражнения имат нещо общо със състоянието му.

— Знаех си! — извика Линда. — Колко пъти съм ти говорила за диетата ти, Сесил? Колко?

— Преди да се отнесеш напълно — спря я Сесил, — трябва да знаеш, че според доктор Тигс и стресът може да е бил сериозен фактор. Така че никой няма право да ми крещи или да ме храни насила с марули, защото това е адски стресиращо за мен. Нали така, докторе?

Лекарят го изгледа строго като ядосан учител, приковал очи в провинил се четвъртокласник.

— Да, крясъците трябва да се избягват — потвърди той, — но марулите ми звучат като чудесна идея.

Линда се усмихна победоносно.

— За момента обаче се нуждаете от почивка. Посещението не може да е повече от десет минути. После всички ще се приберат у дома и утре сутрин ще дойдат да ви видят отново.

— Изглеждаш изморен, татко — отбеляза Мили, като грабна пластмасов стол и избута Рейчъл, за да се настани до леглото на баща си. — Искаш ли вече да си тръгваме?

— Не — отговори Сесил. — Всъщност искам всички да останете. През последните няколко часа размишлявах върху някои неща. Не знаех какво ми има и дори не бях сигурен дали ще оживея или не.

— О, скъпи, не говори такива неща — потръпни Линда.

Рейчъл обви ръка около раменете й и Мили забеляза как майка й се облегна на нея доволно. Откога пък двете се бяха сближили толкова? Сигурно след смъртта на Лесна победа, когато самата тя бе прекалено разстроена, за да забележи. Проклетото момиче би използвало всяка трагедия, за да се натрапи в семейството.

— Независимо дали ще го кажа или не, това е истината — заяви Сесил, като се размърда, за да се настани по-удобно. — Подобни неща те карат да се замислиш — добави, като се усмихна нежно на Мили. — Дължа ти извинение, скъпа.

— За какво? — изненада се тя.

— За много неща — отговори Сесил, а очите му се напълниха със сълзи. — Но последното е задето ти забраних да отидеш в Америка. Време е да заживееш собствения си живот, и ако това означава отново да яздиш, така да е. Боби ти предложи страхотна възможност и би трябвало да се възползваш от нея.

Мили го изгледа тъпо. Не можеше да осмисли шокиращите му думи, особено след всичките вълнения, които бе преживяла тази вечер. Все едно надзирателят в затвора да ти връчи ключовете за килията заедно с паспорт и празен чек, за да започнеш нов живот. Едно просто „благодаря“ нямаше да е достатъчно.