Патрик Тили: Носител на смъртта

През пролетта на 2991 година, Мистър Сноу, летописецът на племето М'Кол, трябваше да вземе трудно решение. Трябваше ли да придружи племенната делегация до търговския пост край бреговете на Великата Река или да остане в планините на Уайоминг, в случай че облачният воин се завърне с Кадилак и Клиъруотър?

Бяха изминали две зими, откакто неговите повереници бяха отлетели в Източните Земи, и почти година, откакто облачният воин бе заминал да ги търси. Брикман беше обещал да им помогне да избягат от Майсторите на желязото, но това не беше лека задача. Мъртвешките лица бяха страховита раса, които ревностно охраняваха границите си. Нито един Плейнфолк мют, отвлечен на корабите с колела, не беше възвръщал свободата си. Ала Кадилак и Клиъруотър не бяха обикновени мюти. Бяха родени под сянката на Талисмана, а самият Брикман, Облачният воин, също бе надарен с изобретателност и лукавство на койот. И въпреки че все още не разбираше причината, той също бе докоснат от Талисмана.

Ако имаше и най-малък шанс за бягство, тези тримата щяха да го открият, защото заедно притежаваха силата да побеждават цели нации. Такава беше тяхната съдба от рождението им. Но къде се намираха? Ден след ден Мистър Сноу изпращаше специален караул да стои на пост в източните подстъпи на селището, но дългоочакваните пътници все не се виждаха.

Не бяха мъртви. В този несигурен свят, това беше единственото нещо, в което Мистър Сноу бе абсолютно убеден. Кадилак и Клиъруотър бяха меча и щита на Талисмана, спасителят на Плейнфолк, който според предсказанието щеше да се появи в човешки облик. Кадилак трябваше да използва великите си дарби, за да подготви всичко за Талисмана, а Клиъруотър трябваше да впрегне безмерните си сили, за да защити Тройнонадарения, докато собствените му сили укрепнат. Което, например, би станало, ако той се появеше на този свят като новородено бебе. От друга страна, ако той се проявеше в някой вече роден, скривайки властта си над небето и земята до настъпването на благоприятния момент, тогава задачата й щеше да бъде да защитава този човек, докато Талисманът не пожелаеше да се разкрие. Тя щеше да го върши несъзнателно, без непременно да разбира действията си, защото Талисманът щеше да я привлече към него.

Мистър Сноу често се чудеше дали Стив Брикман носи Талисмана в себе си. Спускането на Облачния воин от небето право в ръцете на М'Колите беше предсказано от Небесните Гласове. Той и Клиъруотър бяха обречени да се срещнат и когато тя избра да му се отдаде тялом и духом, нарушавайки свещения обет, който я свързваше с Кадилак, тя сериозно нарани гордостта на бившия си любим.

След време на Кадилак щеше да му мине. Самият той бе видял раздялата им в камъните. Съдбата на Клиъруотър беше да пътува из тъмния свят на пясъчните червеи, който се простираше отвъд южните пустини.

Това бе домът на железните змии, които пълзяха по земята и оставяха диря на опустошение след себе си, както и на стрелолистите, които носеха облачните воини в небесата. Воини, въоръжени с дълги остри железа и огнени семена, избухващи в дим и пламък с гръмотевичен шум.

Това не беше чистият пламък, който въздигаше дървесните духове към небесата, а негов зъл братовчед, призован от пясъчните червеи. Пламък, чиято жажда не можеше да се утоли с вода, а който се впиваше в плътта и я изгаряше до кокал.

Да, бяха настъпили тъмни времена. Беше ударил часът на Голямото Умиране. Времена, в които храбростта на Плейнфолк щеше да бъде подложена на сериозно изпитание.

Мо-Таун, Великата Небесна Майка, се беше оттеглила в Черната Кула на Тамла да скърби за хората си. Мнозина щяха да погинат, но Плейнфолк щяха да оцелеят и да се превърнат във велик народ под знака на Талисмана.

Тъй като беше мют, почитан мъдрец и живата история на племето М'Кол, Мистър Сноу знаеше, че за пътуването през Долината на Смъртта трябваше да съберат цялата добра воля, на която бяха способни. Колелото се завъртя, а Пътеката бе предначертана. Човешките същества не можеха да променят съдбата си, само надменността на непросветените подхранваше жестоката илюзия, че могат да го сторят.