Патрик Тили - Носител на смъртта

Мистър Сноу беше всеизвестен с храбростта и решителността си, но дори неговото несломимо сърце се сви пред новия товар, който Провидението му бе отредило. И което бе още по-лошо, той знаеше, че тези мимолетни образи са само зрънце от това, което предстоеше. Но нямаше връщане назад. Небесните Гласове се бяха произнесли и той знаеше прекрасно какво трябва да стори.

На около две хиляди мили източно от селището на М’Колите, Йеясу, Камерхер на Вътрешния Двор, прачичо и пръв съветник на Шогун Йоримото То-Йота, абсолютният владетел на Ни-Исан, също бе затрупан с належащи проблеми.

Ако Мистър Сноу беше стар, то Йеясу беше направо древен, но двамата имаха много общи неща, включително будни очи и огън в корема. И двамата бяха проницателни, високо интелигентни и обиграни в светските дела, въпреки че живееха в напълно различни общества, с изключение на почитта им към физическата храброст и кодът на честта, формиращ основите на воинското поведение.

Мистър Сноу не можеше да чете и пише, но притежаваше дарбата да помни и да прави магии. Йеясу беше грамотен, добре образован и макар да не можеше да призове земните и небесни сили на помощ, майсторството и ловкостта, с която надхитряше домогващите се до неговата власт, бяха почти свръхестествени.

Преди Йоримото да се възкачи на престола на крехката възраст от 23 години, Йеясу бе упражнявал абсолютната власт от името на развратния баща на шогуна. Вече на 29, Йоримото беше от различно тесто. Въздържаше сексуалния си апетит и приличаше на аскет в отношението си към храната и напитките. Свръхобременен от досаден морал и вманиачен по традиционните ценности, Йоримото се оказа изключително труден за упражняване на влияние. Основният източник на трудност бе твърдото му намерение сам да върти народните дела и да пренебрегва съветите на по-опитните. Ставаше въпрос, разбира се, за съветите на прачичо му.

Беше достатъчно трудно да се опитваш да поддържаш платежоспособно правителство и да държиш конспираторите на разстояние, и без да се налага да превъзпитаваш начинаещ светец, който се опитва да те изхвърли от поста ти. С времето Йоримото щеше да се научи. Но щеше да направи живота на всички много по-лесен, ако просто попиваше мъдростта на прачичо си наготово.

А това беше нещо, което той вършеше с огромна неохота.

Отчасти това си беше естествена реакция спрямо повсеместния разврат във Вътрешния Двор по време на бащиното му царуване. Когато встъпи в длъжност, Йоримото искаше да направи чистка — наистина похвално начинание. Дворът наистина се нуждаеше от пълно пролетно почистване, но в политиката нищо не биваше да бъде прекомерно. Йоримото не разбираше защо е важно да се остави по малко мръсотия в ъглите. Склонността му към перфекционизъм — похвална за монах и крайно тягостна за здрав умен млад мъж на най-високия пост в държавата — му пречеше да види в какво всъщност се състои властта.

Младият шогун все още не бе схванал жизненоважната истина, че ескплоатирането на слабостите на влиятелните мъже (и особено влиятелните противници) е важна част от изкуството на държавното дело. Истина е, че всяка държава се нуждае и от доблестни мъже с непоклатими принципи и скромни амбиции. От тях ставаха чудесни чиновници. Правителствените агенции за приходите, митниците и пощите непрекъснато плачеха за още такива кадри. Грешниците, от друга страна, бяха далеч по-забавни гости за вечеря. Пък и с тях по-лесно се правеше бизнес.

Йеясу също беше традиционалист, за разлика от любителите на прогресивни идеи — група лордове земевладелци начело с клана Яма-Шита. Но прогресът, защитаван от тази клика преприемачи, се ограничаваше до въвеждането на нови индустриални процеси и производствени практики. Абсолютно никой, независимо колко радикални идеи проповядваше, не желаеше да се модернизира феодалната система, върху чиито основи бе изградена Ни-Исан.

Проблемът — поне в очите на Йеясу — беше, че не можеш да получиш едното, без да разрушиш другото. Никое от седемнайсетте властващи самурайски семейства не беше подготвено да сдаде каквито и да било власт и привилегии в полза на по-низшите класи. Тъкмо търговците поддържаха идеята за разширяване на икономиката и ползите от повишаване на покупателната способност на масите, представете си — да плащаш по-високи надници на търговци и слуги! Някои дори предлагаха да се основат търговски връзки с «дългите кучета», населяващи погребаните градове отвъд Западните Хълмове, но какво друго можеше да се очаква от човечета със сметала вместо мозъци в главите?