Патрик Тили: Носител на смъртта

Последният параграф уточняваше договорките за съвместни операции на двете шпионски мрежи. Именно тук помощта на АМЕКСИКО се беше оказала безценна. Имаше определени райони, в които агентите на Йеясу не можеха да проникнат по различни причини или не можеха да действат ефективно. Такива например бяха корабите с колела на Яма-Шита. Пропусквателният режим бе толкова стегнат, че беше невъзможно външен човек да се инфилтрира в екипажа. Единствената алтернатива беше да се подкупи някой, който вече служеше на семейството, но практиката беше показала, че това е скъп и изключително ненадежден начин за работа.

Карлстром беше открил разрешението: инфилтриране на мексиканци в деликатните райони, дегизирани като мюти-роби, и въоръжени с практически познания по японски и други азиатски езици. Потискайки първоначалните си опасения, Йеясу бе приел този вариант. И той бе проработил.

Считани за нечовеци, робите се приемаха за част от пейзажа, и тъй като не беше разрешено на никой чуждоземец да промълви и думичка на свещения език на Майсторите на желязото, хората говореха открито пред тях, без да подозират, че разговорът им се следи. Естествено, дегизираните роби не можеха да проникнат в стаите на тайния съвет от високопоставени заговорници, но се оказаха царе на първичната разузнавателна информация.

Пък и много от тайните помещения на съвета вече не бяха никак тайни, благодарение на електронните подслушвателни устройства, осигурени от АМЕКСИКО.

Дотук си заслужаваше усилието, но си беше опасна игра. Поставяше Йеясу в ролята на акробат, балансиращ по въже над море с изгладнели акули. Той не само бе одобрил употребата на устройства с Тъмна Светлина, а и дори беше изпратил няколко от най-доверените си хора да помогнат на агентите на Карлстром с усвояването на езика!

Партньорът му — шефът на АМЕКСИКО, който също владееше перфектно японски, никога не беше показвал желание да се изтъква. Акцентът винаги беше падал върху съвместното сътрудничество, но Йеясу знаеше, че ако някое от двете копия на тайния протокол с името и печатът му попаднеше в ръцете на Шогуна, целият му контрол върху властта щеше да падне, заедно с главата му. Не го интересуваше собствената му гибел, но преждевременното му напускане на службата, последвано от отстраняването на близките му съветници, щеше да остави опасен вакуум по най-високите върхове в страната.

Вакуум, който купища нежелателни елементи щяха да се хвърлят през глава да запълнят.

В няколкото му оставащи години Йеясу трябваше да оползотвори по най-добрия възможен начин този уникален контакт с потенциално вражеската страна, без да компрометира дългосрочните интереси на Ни-Исан или да предаде високоценените си убеждения.

Без болка няма радост. Прагматик по душа, Йеясу нямаше проблем с това. Като на всички аристократи сред Майсторите на желязото, конспирацията му беше в кръвта.

Историята на Ни-Исан представляваше каталог от междуособни войни и неописуеми предателства. Въпреки това, понякога му беше трудно да съвместява двойната си роля на шпионин-експерт и дворцов Камерхер на шогунатът То-Йота, при наличието на кръвните си връзки с цялата японска управляваща класа. Тук ставаше въпрос за абсолютна вярност отвъд границите на здравия разум, която не можеше да бъде пренебрегвана с лека ръка. Досега бе успявал да преодолява вътрешния си конфликт, но през пролетта на 2991г. той научи за едно събитие, което го постави в сериозна дилема.

През есента на предишната година, с мълчаливото му съгласие, дегизираните като роби мексиканци саботираха опит да се построят летящи коне — един проект, организиран от семействата Яма-Шита и Мин-Орота, които също крояха планове да свалят от власт шогуната То-Йота. Операцията по саботажа се оказа изключително кървава, а равносметката — ужасяваща. Стотици загинаха — пехотинци, кавалерия, самураи, благородници от двете семейства и лордът-земевладелец Хирохито Яма-Шита, който явно бе умрял по изключително жесток начин.

Агентите на Йеясу помогнаха на петте саботьора да напуснат страната, но историята не свърши с тяхното заминаване. Осъдени за опит да възстановят Тъмната Светлина, няколко от важните членове на семейство Яма-Шита получиха възможността да отнемат собствения си живот, а други от по-низш ранг бяха екзекутирани, след като им бяха наложени глоби и други икономически санкции.

За въоръжена съпротива срещу правителството не можеше да става и дума. Присъдата на семейството беше произнесена от останалите благородници — комитет от могъщи лордове земевладелци, включително някои от най-близките съюзници на Яма-Шита, чийто неутралитет бе купен със значителна част от търговската империя на семейството.