Патрик Тили - Носител на смъртта

Най-сериозната спънка към прогреса беше неотменимият указ, който забраняваше под страх от смъртно наказание повторното въвеждане на Тъмната Светлина. За обикновените простосмъртни беше престъпление дори да се споменава името й и тя всяваше такъв страх, че дори хората на върхови позиции го произнасяха крайно предпазливо. Според свитъците с хроники на далечното минало, създаването на електричество от Тъмна Светлина бе покварило човечеството и накарало Боговете да унищожат Предишния Свят с приливна вълна от златен огън. Вълната погълнала древната родина на Майсторите на желязото и била толкова висока, че покрила връх Фуджи — свещената планина, съхраняваща духа на Нипон.

В резултат на това се ширеше дълбоко вкорененото убеждение, че всеки опит да се възстанови Тъмната Светлина би било пълно безумие, което отново би поставило света в смъртна опасност.

Обаче Йеясу знаеше, че светът на Ни-Исан граничи с Апалачите и Източното Море. Имаше друг по-обширен свят отвъд Западните Хълмове, населен от тревни маймуни и дълги кучета: мютите от Плейнфолк и трекерите: войниците-граждани на федерацията Амтрак. Мютите представляваха космати диваци, полу-номадски ловци без други умения, освен онези, необходими за поддържане на простичкия им начин на живот.

Всичките им заострени оръжия, арбалети и метални сечива се доставяха от Майсторите на желязото. Ала трекерите бяха воини без страх от Тъмната Светлина. Тя беше жизнената сила на подземното им общество.

Тя им позволяваше да изпращат образи и звуци по въздуха, захранваше оръжията им, гигантските, подобни на гъсеница, ешелони и небесните им колесници — бойни машини, които безнаказано проникваха в облачното царство на камите и не падаха на земята.

Присъствието им представляваше заплаха за света на Ни-Исан и все пак Аматерасу-Омиками стоеше настрана и не предприемаше нищо. Техните подземни градове не бяха разрушени и светът отвъд Апалачите не беше покосен от небесен огън — теологическа главоблъсканица, усърдно избягвана от най-видните мъдреци на духовенството Шинто.

Йеясу знаеше отговора. Тъмната Светлина не беше нито добра, нито лоша.

Електричеството беше сила, лежаща в самото сърце на природата. Можеше да бъде уловена от специални, хитроумно изработени машини и прехвърляна от едно място на друго по специални нишки, или изстреляна във въздуха като невидима стрела през равнини, планини и морета, докато сърцето отброи един удар.

Както с всяка друга сила, тя можеше да се използва разумно или да се злоупотребява с нея. Тя можеше да покварява по същия начин, по който сакето размътваше мозъците на пияниците, а опиумът сломяваше волята на пристрастените. Но в чисто състояние, тя не беше зла. Електричеството беше създадено, за да робува на човека. Само ако човекът е слаб, робът му се превръща в господар. Йеясу си имаше своите слабости, но не беше слаб. Наслаждаваше се на съпътстващия лукс, който привилегированото потекло и високия ранг му осигуряваха, но не позволяваше на нищо да го погълне, освен желанието да държи юздите на властта в полза на клана То-Йота и Шогуна — в този ред. Йеясу се хранеше добре, пиеше с мярка и поддържаше мършавото си старческо тяло във форма чрез фехтовка. Наслаждаваше се на мъжка и женска компания и все още бе в състояние да се сдобие с ерекция, обслужвана от подбран кръг придворни дами, вечно настървени да подпомогнат своята или съпружеската кариера, осигурявайки му върволица от млади девойки.

Тъмната Светлина можеше и да го убие, но никога нямаше да го пороби. Йеясу отлично знаеше това, защото му бе служила вярно години наред. Ключови фигури от личната му мрежа от тайни агенти използваха мощни радио приемо-предаватели и други електронни устройства през последните десет години.

Същото оборудване се използваше от тайните агенти на Федерацията, които след серия от тайни срещи, ги бяха доставили на организацията на Йеясу според условията на тайния протокол, подписан от него и от Командващият генерал Карлстром, шефът на АМЕКСИКО.

Сред условията беше и връщането на всеки мексиканец, заловен от Плейнфолк мютите и продаден на Майсторите на желязото. Други клаузи описваха взаимоизгодните договорки за размяна на определен вид информация: например, видовете оръжия, които Майсторите на желязото възнамеряваха да продадат на мютите, а срещу нея — всевъзможна информация, която би помогнала на Йеясу да прекърши всеки опит за свалянето на То-Йота от власт.