Патрик Тили - Носител на смъртта

Въпреки всички взети мерки, не можаха да поставят Яма-Шита на колене.

Те жадуваха за отмъщение. Не срещу То-Йота. Без двамата си основни съюзника — Ко-Ника и Сей-Ко, ползващи се от щедрите дарове на Шогуна, сега шогунатът и традиционалистите контролираха баланса на силите. Щеше да отнеме години да си върнат предишните сподвижници и дори още по-дълго, преди да се почувстват готови да изравнят резултата. Не… жаждата им за мъст беше насочена към петимата убийци — чуждоземци, които бяха убили техния лорд земевладелец и причинили краха на Яма-Шита. Нямаше как да са свършили кървавото си дело, без подкрепата на високопоставени приятели в Ни-Исан. Ако тази шайка мародери се заловеше жива, тя скоро щеше да разкрие самоличността на господарите си…

Йеясу не се нуждаеше от скрития подслушвател в стаите на съвета в двореца на Яма-Шита в Сара-куза, за да знае как работи ума им. Просто трябваше да се постави на тяхно място. Взетото в последния момент решение на Шогуна да не посети летателната демонстрация в Херън Пуул разкриваше съучастничеството му в кървавата атака на убийците.

Атака, която според Яма-шита, бе ръководена от Йеясу.

Въпреки че това не беше съвсем вярно, все пак съдържаше и доза истина. Йеясу не знаеше в подробности какво се канеха да извършат саботьорите, той просто бе позволил на операцията да се осъществи. Ако беше запознат по-подробно, щеше да реагира по друг начин. Да използваш устройства за комуникация и агенти «под наем» беше едно, но да позволиш на тези агенти и мютски магьосници да убиват безнаказано високопоставени японски граждани беше нещо съвсем друго.

Събитията, довели до кървавата баня, бяха пример за деликатен политически проблем, който нямаше как да бъде решен по друг начин, освен с брутална бързина. Но имаше граници, които Йеясу не желаеше да пристъпва, въпреки желанието си да предпази шогуната. Инцидентът в Херън Пуул беше началото на наклонената плоскост и той нямаше намерение да се спуска надолу. А сега, през пролетта на 2991 година, дългите кучета бяха нападнали отново.

Само че този път първо бяха ударили, а после го бяха информирали за това.

Кораб с колела на Яма-Шита, пренасящ много самураи и пехотинци към западния бряг на езерото Ми-Шига, бе потопен и оцелели нямаше. В писмото с извиненията си Карлстром бе обяснил, че нямало време да търсят одобрението му. АМЕКСИКО били научили в последната минута, че Яма-Шита се канят да стартират военна операция срещу мютско племе, подслоняващо агентите, саботирали Херън Пуул.

Никой не би осъдил желанието на Яма-Шита за отмъщение, но по законите на Ни-Исан, това било обявяване на война.

Така беше. Но дори и така, независимо от обстоятелствата, загубата на 250 самураи, 300 червени нашивки и 150 офицера и екипаж беше акт на насилие, на който не можеше да се прости току-така — това беше накърняване на гордостта на цял народ. Ако военната операция се бе осъществила, щеше да се счита за криминално деяние и Яма-Шита щяха да понесат заслужено наказание.

Също толкова осъдително беше, че дългите кучета са поели правосъдието в свои ръце. Да организираш смъртта на над седемстотин Ни-Исански войници, за да спасиш петима свои агенти и племе тревни маймуни беше прекомерна реакция. Тайните агенти се ценяха високо, но в задълженията им влизаше и готовността да умрат. Действията на АМЕКСИКО спрямо кораба с колела сериозно бе навредила на взаимоотношенията им — до степен, в която Йеясу изпитваше сериозни съмнения за съвместното им бъдеще.

Съществуваше и друг проблем. Трябваше ли да каже на Шогуна за нелегалната експедиция, организирана от Яма-Шита? Или да запази пълно мълчание и да получи уведомление от двореца в Сара-куза, че кораб с колела, доставящ новите попълнения на езерото Ми-Шига е потънал по време на силна буря? Да разкрие истината — или част от нея — би задължила Йоримото да предприеме по-нататъшни санкции.

Йеясу не желаеше да увеличава натиска върху семейството. Смъртта на лорд-земевладелеца Яма-Шита и разкриването на заговора за възстановяване на Тъмната Светлина бяха затвърдили позициите на То-Йота. Най-мощният й съперник за момента бе по-нисък от тревата, но все още притежаваше доста тайни сподвижници. Налагането на допълнителни санкции щеше да се разгледа като опит да се разруши семейството изцяло — ход, който би предизвикал подозрение и недоволство сред останалите лордове-земевраделци.

В техните очи, смъртта на конспираторите и близките им роднини, както и тежките глоби, бяха изчистили името на семейството. Всеки по-нататъшен опит да се прекърши Яма-Шита щеше да се приеме за заплаха към всички, продкрепящи прогресивните им идеи. Никой не искаше да създава обстановка, подходяща за нова гражданска война. Като първи сред равните, То-Йота трябваше да бъдат силни, но не твърде силни.