Тили Багшоу - Дуел

Бяха достатъчно отдалечени от къщата и светлината не достигаше до тях. Всъщност бе толкова тъмно, че Мили едва успяваше да запази равновесие по неравната почва. Внезапно чу някакъв шум откъм храстите, нещо между стон и охкане. Май някой си имаше сериозни проблеми.

— Хейй! — извика Мили колебливо. — Има ли някой там?

Никакъв отговор.

— Добре ли сте?

Тишина. После звукът се чу отново. С кураж, който се дължеше най-вече на шампанското, Мили си проправи път сред храстите. Роклята й се закачаше ужасно по клонките и вероятно щеше да е съсипана, но ако някой лежеше там наранен, а тя не направеше нищо, никога нямаше да си прости.

— Хейй!

— Господи! Мили!

Виж ти, Джаспър. Не ранен, а прав, макар и с присвити колена. Панталонът му беше усукан около глезените. Брат й се кефеше на ентусиазирания минет, който му правеше Луси Маккалъм, една от тъй наречените най-близки приятелки на Рейчъл. Очевидно Луси бе толкова съсредоточена в изпълнението си, че не чу приближаването на Мили и тъмнокосата й глава продължи да се клати напред-назад като махало на часовник.

Мили изпищя, завъртя се и побягна отчаяно, като на няколко пъти се спъна и падна на земята. Никога в живота си не бе виждала нещо по-гнусно. Мисълта, че Джаспър вече изневеряваше на Рейчъл, би могла да я развесели при други обстоятелства, но да го види гол и как го прави… стомахът й се преобърна от отвращение и тя съжали задето бе погълнала огромното количество наденички.

Прекоси бързо ливадата и хукна към верандата, откъдето нахлу във всекидневната, без да мисли. Внезапно, въпреки паниката и алкохолния унес, тя видя, че всички в стаята са се вторачили в нея.

Колко иронично, Рейчъл последна забеляза неочакваната поява на босата Мили. Откак Джаспър бе изчезнал някъде, тя се забавляваше чудесно в компанията на загорял и с блестящи бели зъби спортен агент на име Дезмънд Лийч.

— Няма съмнение, че можеш да правиш много повече мангизи, отколкото в момента — уверяваше я Дезмънд. — Става дума за основната цел, нали?

Той не бе първият, който я съветваше да се възползва от интереса на пресата към младата и сексапилна ездачка. Макар да се преструваше на раздразнена от наглите репортери, Рейчъл тайно се наслаждаваше на вниманието им и често си фантазираше, че ще стане любимото момиче в жокейските кръгове.

— Ще изглеждаш чудесно в „Джи Кю“ — продължи Дезмънд, като се приближи към нея. — Представям си красиви сексапилни снимки, на които стоиш в конюшнята само по бельо. Направени с вкус, разбира се.

Рейчъл тъкмо започваше да възприема съблазнителната идея, когато в стаята нахлу проклетата Мили с вид на току-що изнасилена. Косата й стърчеше във всички посоки, ръцете, краката и лицето й бяха омазани с кал, а роклята й — съдрана.

— Какво, за Бога, ти се случи? — извика Рейчъл, като се отдръпна от Дезмънд.

— Какво? — попита Мили объркана.

В бързината да се отдалечи от Джаспър тя не бе помислила как изглежда, но сега погледна съдраната си рокля и внезапно осъзна защо всички я зяпаха изумено.

— А, това ли? Нищо. Паднах. И се търколих.

Боже, не беше лесно да се оформи смислено изречение след цяла бутилка „Дом Периньон“.

— Господи! Добре ли си?

В следващия момент Боби бе до нея, обвил ръка около раменете й. Тревогата в очите му контрастираше рязко на враждебността на Рейчъл. Мили се зарадва за миг — Боби изглежда бе забравил за мрачното си настроение, но скоро радостта й се замени с ужас, когато осъзна как изглеждаше, особено застанала до елегантната Рейчъл.

— Какво стана, Мили? — повтори той с изпълнен с нежност глас, който едва не я накара да заплаче. — Някой нарани ли те?

— Не — поклати глава тя. — Нищо такова. Ще ти разкажа по-късно.

— Да бе, не мисля така — възрази той, като я прегърна и изведе навън. Ако някой я беше докоснал… ако някой бе я докоснал дори с пръст… — Разкажи ми веднага.

— Слушай, нищо страшно не е станало — рязко отвърна тя.

Вероятно раздразнението й се дължеше на шампанското, но вече наистина й бе писнало Боби да се държи странно с нея: нежен и обичлив сутринта, мрачен и отчужден цяла вечер, а сега отново в ролята на благороден рицар.

— Бях долу в храстите…

— Какво? — намръщи се Боби. — Защо? С кого?

— С никого — отговори Мили. — Сама. Или поне си мислех, че съм сама.

Преди да успее да продължи, Джаспър изфуча по хълма към тях. Беше страхотно зачервен. Боби си помисли, че е от умора, но Мили знаеше причината — пълна паника. Джаспър не обърна внимание на Боби и се втурна към сестра си.