Тили Багшоу - Дуел

— Хайде да намерим бара — предложи Сесил.

Също като дъщеря си, той нямаше желание да присъства на празненството — фермата му бе в криза и никак не му допадаше да се прави на изискан светски мъж, но вече бездруго бяха тук и перспективата за силно питие пооправи настроението му.

Мили обаче се чувстваше по-потисната от когато и да било преди. Боби все още не й обръщаше внимание, сякаш го бе обидила по някакъв начин, макар че не можеше да си обясни какво бе направила. Защо я бе помолил да дойде тази вечер, ако само щеше да се цупи?

Тя го загледа как крачи към къщата, без да погледне към нея, и се подготви за дълга и противна вечер. Преди няколко часа бе въодушевена от вида си и изпълнена със самоувереност. А сега се чувстваше като Пепеляшка след полунощ — мизерна, унила и не на мястото си.

— Мили. Как си? — нахвърли се Рейчъл върху нея в мига, когато влязоха вътре.

Проклетата кучка се правеше на адски мила и любезна, несъмнено в чест на Линда. Дори Мили трябваше да признае, че неприятелката й изглеждаше страхотно в черна рокля без гръб и с огромно деколте. Русата й коса падаше по голите й рамене на гъсти вълни. Застанала до нея, Мили знаеше, че сигурно изглежда смотана в сравнение с Рейчъл, и последните остатъци от доброто й настроение се изпариха.

— Чудесно, благодаря — отвърна тя с леден глас.

— За по-младите гости има безалкохолни напитки в библиотеката — обърна се Рейчъл към Линда. — Предполагам, че не искаш Мили да пие алкохол, нали? Освен това има видеоигри и разни такива неща, ако се почувства отегчена.

— Не съм дете — вметна Мили рязко, като прекалено късно осъзна, че киселата й забележка я правеше да изглежда точно като нацупено хлапе.

Боби се обърна към нея и я погледна за първи път откак бяха седнали в колата. Но по лицето му се четеше такава силна болка, че й се прииска да не го бе направил. Какво му ставаше тази вечер?

— Рейчъл само се опитва да ти помогне, скъпа — сгълча я Линда. — Скъпи! — засия тя, когато Джаспър се приближи към тях. — Изглеждаш великолепно!

— Здрасти, мамо — целуна я той по бузите. — Татко.

Вторачен враждебно в Боби, Джаспър обви собственически ръка около покритата с пайети талия на Рейчъл. Макар тя да бе заявила, че не се интересува от американеца, Джаспър отдавна бе научил, че когато ставаше дума за потенциални сексуални съперници, бе разумно да държиш приятелите си близо, а враговете си — още по-близо.

— Къде, по дяволите, изчезна днес следобед? — попита Сесил, чието лошо настроение се завърна в мига, когато видя сина си. — Имахме нужда от теб в Нюуелс. Накрая се наложи Боби да изведе конете. И отново да свърши твоята работа.

— Бях зает — отвърна Джаспър, като огледа идеално маникюрираните си нокти с упражнено отегчение, което влуди баща му. — Но, благодаря ти, Боби. Готов да се притече на помощ както винаги. Истински герой си, а?

Боби усети как юмруците му се свиха неволно. Тоалетът на Мили вече бе развалил настроението му, а заядливите думи на Джаспър бяха глазурата на тортата. Би дал всичко, за да може да халоса гнусната мутра на лекето.

— Правя каквото мога — отвърна през зъби.

— Не трябваше ли да работиш с моите коне днес? — заяде се и Рейчъл, която не бе забравила как Боби я бе отхвърлил и търсеше възможност да му го върне тъпкано. — Татко ти плаща за това, нали?

— Конете са на баща ти, Рейчъл, а не твои — грубо отвърна Боби. — А и вече съм си свършил работата с тях. Но оценявам загрижеността ти.

Мили се ухили широко. Боби може и да се бе проявил като кретен към нея, но поне майсторски слагаше Рейчъл на мястото й. Така й се падаше, тъпа крава.

— Това звучи абсурдно! — ядоса се Рейчъл, която вече имаше вид на човек, в чието око току-що са пръснали лимон. — Конете винаги могат да се подобрят. Виктор тренира жребчетата от година и все още го прави.

Боби сви рамене.

— Аз съм по-добър от Виктор — отвърна спокойно, после се запъти към бара.

— Арогантно копеле! — изсъска Джаспър.

— Може и да е арогантен, но поне винаги е на разположение, когато имаш нужда от него — рязко каза Сесил.

Но не и когато аз имам нужда от него, помисли си Мили, като видя как Боби изчезна в тълпата.

След няколко дни той щеше да напусне живота й завинаги. А тази вечер трябваше да е специална за тях. Как нещата се бяха объркали толкова много?

Боби влезе във всекидневната и се замая от тълпата гости и тежката миризма на цигарен дим. Стаята приличаше на извадена от историческа книга. Лъскав паркет и висок таван, двойни врати, които се отваряха към верандата. Той грабна чаша уиски от бара и излезе навън. Вдъхна свежия вечерен въздух, наситен с аромат на орлови нокти, и се опита да се отпусне.