Тили Багшоу - Дуел

Точно в този момент Мили се появи в кухнята. Приличаше на изтормозен призрак в раирана пижама. Кимна бързо на Боби и без да каже и дума на родителите си, започна да си препича филия.

— А, ето те — каза Линда делово.

За разлика от мъжа си тя не се трогваше от театралното цупене на Мили и смяташе, че мъката й по мъртвия кон е абсурдна.

— Надявам се, не си забравила за празненството у семейство Дилейни довечера?

Мили изстена и завъртя очи.

— Довърши си закуската бързо — подкани Линда, без да й обърне внимание. — Ще те взема в града с мен. Косата ти се нуждае от подстригване и… Господи, скъпа, краката ти! Приличаш на хобит. Ще проверя дали ще те вземат и за педикюр.

— Не си прави труда. Няма да дойда — отвърна Мили, като си взе чиния.

— Разбира се, че ще дойдеш — твърдо заяви Линда. — Вече потвърдих, че всички ще присъстваме. Ще бъде изключително грубо да откажеш.

— Ами значи ще бъда изключително груба — заключи Мили, като грабна филията и се настани до Сесил. — Пък и аз никога не съм потвърждавала нищо. Ти прие, защото все още се опитваш да ме сватосаш с Джони Аштън, сякаш съм тъпа гейша.

— Не бъди груба с майка си — автоматично я укори Сесил.

— Въпросът не подлежи на обсъждане — категорично заяви Линда. — Идваш с мен, дори да се наложи да те влача. И ще си направиш косата.

Мили блъсна стола си назад и скочи на крака, приковала свиреп поглед в майка си.

— Мразя те! — изхлипа тя. — Не искам да ходя на шибаното празненство. Лесна победа е мъртъв. Не разбираш ли? Мъртъв! Обичах го. Това не означава ли нищо за теб?

— Всички го обичахме — отговори Линда с леден глас.

— Ти? — Мили поклати глава с недоверие. — Никога не си го обичала. Не можеше да го познаеш, ако го видеше сред други коне. Знаеш го!

— Мили, достатъчно — намеси се Сесил.

Но дъщеря му изскочи ядосано от кухнята, като затръшна вратата след себе си.

— Може би трябва да поговоря с нея — каза той, като бутна кафето си настрани с разтревожен вид.

— Не смей — спря го Линда.

Беше й писнало от въртенето около Мили и вечните й изблици на ярост.

— Това просто е лошо поведение. Не знам как можеш да си толкова суров към горкия Джаспър, а да насърчаваш Мили се държи като разглезено дете.

Боби усети началото на съпружеска разправия и се измъкна от кухнята. После тихо се качи горе.

— Чук-чук — каза той тихо, като открехна вратата на стаята на Мили.

Тя лежеше по корем на леглото си и цялото й тяло се тресеше от ридания.

— Изчезвай! — извика приглушено изпод възглавницата.

Радваше се, че Боби бе дошъл при нея, но колкото и да й се искаше да се хвърли в прегръдките му, нямаше желание да я види със зачервено и мокро лице. Тази сутрин дори не бе имала време да си измие зъбите, така че сигурно миришеше кошмарно.

— Хайде, ела — каза той, като приседна на крайчеца на леглото й.

Лъхна я миризма на пот и конски косми, от която на Мили й се зави свят.

— Говори с мен — добави Боби. — Знаеш, че няма да си тръгна, докато не го направиш.

Тя неохотно се претърколи на леглото. Очите й бяха зачервени и насълзени, гъстата й грива стърчеше във всички посоки. Бледите й устни трепереха. Не можеше да се определи дали от гняв или мъка. Боби знаеше само, че никога не бе изглеждала толкова красива.

Тя е хлапе, повтори си той твърдо. Трябваше да се върне в Хайуд и да забрави за нея и увлечението си.

— Не ми пука какво казва мама — подсмръкна Мили. — Няма да отида. По-скоро бих яла змии.

— Аха — усмихна се той. — Лоша работа. Пък аз разчитах, че ще ми помогнеш да преживея вечерта. Длъжен съм да отида. Бащата на Рейчъл ми плаща.

Мили седна и си избърса носа в ръкава на пижамата.

— Нямаш нужда от мен — рече тя, като не успя да прикрие горчивината в гласа си. — Там ще е пълно с момичета, които с радост биха се погрижили за теб. Сигурна съм, че и Дебра ще е там — добави многозначително.

— Може би — кимна Боби. — Но не мога да говоря с нея така, както си говоря с теб.

Мили се изчерви от удоволствие. Това бе най-милото нещо, което някога й бе казвал. След прегръдката им в обора на Лесна победа Боби се отдръпна от нея по странен начин. Веселото им приятелство сякаш се изпари, заменено от неудобство, което тя не знаеше как да превъзмогне.

Имаше моменти като онзи в обора, когато бе почти готова да повярва, че Боби изпитва нещо към нея. Но после той отново ставаше възрастен и отдалечен и се връщаше към Дебра и останалите изискани, сексапилни момичета. Очевидно те му даваха нещо, което тя не можеше да му предложи. Господи, как ги мразеше всичките!