Тили Багшоу - Дуел

— Здрасти — каза той студено. — Имам много работа тази сутрин, сладурче, затова реших да започна рано — и си погледна часовника. Мамка му! Вече минаваше девет. — Мога ли да ти предложа нещо?

Предложението бе изречено с нетърпение и нелюбезност, но момичето явно не ги забеляза. Не бе от най-умните, затова прие идеята въодушевено. Приближи се и се залепи за него, а ръката й с кошмарно дълги й червени нокти се пъхна под шортите му.

— Разбира се, че можеш да ми предложиш нещо — прошепна тя, като го изгледа с нещо, което погрешно смяташе за сексапилен поглед, и започна да масажира члена му.

Предишната вечер се бе втвърдил като желязо при допира й, но сега бе отпуснат и безжизнен. Тод сбърчи нос отвратено — момичето още миришеше на секс и пот и горещата й миризма го зашемети. Той дръпна ръката и й се усмихна делово.

— Мислех си по-скоро за такси — поясни той.

Тод обичаше секса, но не обичаше жените. Тъй като бе богат и неженен мъж в Ел Ей, можеше да си избира сред най-красивите момичета в Америка — това бе една от причините да се засели в този красив, но плиткоумен град — ала рядко спеше с едно и също момиче повече от веднъж.

Жените се тълпяха около него не само заради мангизите му. Беше привлекателен мъж, с яка боксьорска фигура и гъста кестенява коса. Чертите му бяха изсечени: солидна квадратна челюст, голям счупен нос, който странно му отиваше, и широка уста с тънки, леко извити устни. Някои дори твърдяха, че им напомня за Джак Никълсън, прилика, с която Тод тайно се гордееше.

Също като Никълсън, и той бе женкар. Но за разлика от Джак не беше от мъжете, които обожават жените. Страхотното му либидо се дължеше на нещо съвсем друго — гняв, дори горчивина, които оставяха лош вкус в устата му и след най-приятните еротични преживявания. Изпитваше същото и сега с Катрин. Искаше му се момичето да се изпари и да го остави на мира.

Това за съжаление не стана. Обидена, задето бе отхвърлена, Катрин се нацупи и захленчи като разглезено дете. Тод едва се въздържа да не я зашлеви. Най-после тя му позволи да й повика такси, но едва след безброй уверения от негова страна, че ще й се обади, когато приключи с работата си, и по-късно ще се видят отново. Дали наистина момичетата вярваха на тези дивотии, зачуди се Тод. Накрая, когато я отпрати и седна пред компютъра да провери имейла си, осъзна, че Катрин си бе тръгнала, издокарана в скъпата му италианска риза.

По дяволите! Защо тъпите курви вечно налитаха на най-хубавите неща? Трябваше да накара Луиджи да сложи ключалка на гардероба му, преди да доведе поредната у дома.

Тод прегледа съобщенията си набързо — пощата му винаги бе пълна — и се съсредоточи върху писмото на адвоката си от Санта Барбара.

— Мамка му — изруга той на глас, когато го прочете.

Някои от местните жители бяха подали петиция, с която протестираха срещу покупката на земя близо до Бюелтън, осъществена с помощта на малка група индианци. След като си осигуреше петдесет и един процента от имота, възнамеряваше да застрои огромен квартал с евтини жилища без намеса от страна на щатското правителство. Местните правилно подозираха, че Тод се канеше да съсипе великолепната им долина.

Самодоволни мухльовци от средната класа. Тод губеше търпение с тези хора с проклетите им комитети, завист и манталитет на жители на малко градче. Ако толкова много искаха да запазят земята си, трябваше да се сетят да я купят. Той не вършеше нищо незаконно, така че можеха да си натъпчат тъпата петиция в задниците.

Зачете по-надолу и се спря на последния параграф, като забрави за Бюелтън за момент.

„Може да си чул, че Ханк Камерън най-после ритна камбаната преди два месеца. Ранчо Хайуд в момента принадлежи на сина му Боби.“

Интересно. Преди шест-седем години Тод се пазари безуспешно с Ханк, за да купи част от ранчото му. Ханк отказа категорично. Години по-късно Тод се срещна със сина му във Флорида. Момчето очевидно го биваше с конете, но Тод помнеше най-вече арогантността му. Боби не му обърна никакво внимание, когато се запознаха на един купон. По-късно подсили обидата, като си тръгна с червенокосата красавица, на която Тод бе хвърлил око. И сега можеше да твърди, че със сигурност не е почитател на Боби.

Но ранчото на Камерън, пълно с повече нефт от Тексас, бе нещо съвсем различно. Тод би дал всичко, за да сложи ръка на част от Хайуд и нефтените му запаси.

„Преди да попиташ, трябва да ти кажа, че синът не иска да продава. Но чух от различни източници, че финансовото му положение е трагично. Говори се, че възнамерявал да обучава каубойски състезателни коне, но очевидно не може да събере пари, за да започне. Както и да е, ти ме помоли да си държа очите отворени, затова реших, че ще искаш да узнаеш новината.“