Тили Багшоу - Дуел

— Ами ако си намерим партньор? — попита той, като си припомни предложението на Боби. — Някакъв инвеститор? Някой с мангизи.

Джин кимна одобрително.

— Това ще е идеално. Но, Уайът, трябва да наблегна на нещо: времето е изключително важно. Ако имаш наум някой рицар, предлагам веднага да му се обадиш. Защото, ако скоро не измислите нещо, приятелю…

— Знам, знам. Не го казвай.

— Работата ми е да го кажа — изтъкна Джин. — Като управител на банката и като твой приятел. Намери парите, Уайът. В противен случай Боби ще загуби ранчото.

Тод Кренбърн излезе на терасата на огромния си палат в Бевърли Хилс и се вторачи доволно в гледката под себе си.

Поредният великолепен безоблачен ден. Леката утринна мъгла се бе вдигнала и навън бе достатъчно топло за шорти и тениска въпреки ранния час. Точно под къщата лежаха безукорните ливади на голф клуба в Бел Еър, където се виждаха миниатюрни фигурки в карирани панталони, които се носеха напред-назад в количките за голф, прекалено мързеливи, за да изминат пеша стотината метра и да си приберат топките.

Тод мразеше голфа. Намираше го отегчителен до смърт. Богатите старци, които се мотаеха по ливадите всеки следобед, го караха да потръпва от ужас. Нещастните дядовци бяха доволни да прекарат пенсионните си години в удряне на топки или поглъщане на уискита в клуба, готови на всичко, за да избягнат компанията на проклетите си съпруги с опънати от хирурзите лица. Зловеща работа. Но пък му харесваше да живее над игрището за голф. Домовете в тази част на Бел Еър бяха най-престижните и търсените в Ел Ей заради близостта им до голф клуба и великолепната гледка към града и океана. Тези къщи бяха най-добрите. А Тод Кренбърн обичаше най-доброто.

Роден в Бостън преди тридесет и седем години, най-младият от тримата синове на родители от работническата класа (баща му Боб прекара петдесет години на конвейера във фабрика за пластмаси извън града, а майка му Сиобхан бе домакиня), Тод направи първия си милион в недвижимите имоти преди двадесет и петия си рожден ден. Първият от семейството, завършил колеж, той напусна Нюйоркския университет на деветнадесет години за изненада на родителите си и започна бизнес с местен строителен предприемач. Купуваха малки помещения в универсалните магазини в Ню Джърси и ги даваха под наем с огромна печалба. Скоро Тод се прехвърли на ваканционни апартаменти. Винаги се фокусираше върху количеството и в по-евтиния край на пазара.

След няколко години бе натрупал достатъчно, за да изрита партньора си. С невероятния си инстинкт за бизнес и безмилостната си самодисциплина — никога не се хвърляше, без да мисли, върху мечтан имот, а се придържаше към онова, което познаваше, спазваше бюджета си, взимаше скромни заеми и съкращаваше загубите до минимум — скоро състоянието му възлизаше на десетки милиони.

Първото, което направи, когато забогатя, бе да се обърне към семейството си. Предложи да купи на родителите си нова къща и вечно изкушаваше братята си с нови коли и скъпи почивки, като Дядо Коледа. Но макар и радостни заради успеха му, дълбоко вроденото чувство на гордост на хора от работническата класа ги накара да отхвърлят щедрите предложения.

Тод не можеше да ги разбере. Не бяха ли парите му достатъчно добри за тях? Мразеха ли го задето бе образован? Изтълкува гордостта им като завист и тъп инат и се затвори в черупката си наранен. След няколко години контактите му с братята му се свеждаха до картички за рождените дни и Коледа. А скоро след това престанаха напълно.

Отчуждаването от семейството му имаше ужасен ефект върху Тод. Лиши го напълно от доверие в най-близките му и го накара да намрази страстно класовите предразсъдъци.

Но горчивината не навреди на кариерата му, а го подтикна към нови висоти. Тод разшири бизнеса си до Флорида и Калифорния, където увеличи състоянието си четирикратно, благодарение на умните инвестиции в индианците, които му позволиха да заобиколи щатското планиране и строителни регулации, да не споменаваме и за данъците.

— Бебчо? Навън ли си? Къде отиде?

Катрин, тъмнокосата мръсница от Долината, която бе свалил на купона у Луис Фрамптън снощи, излезе на терасата. Беше облечена в една от любимите му индигово сини ризи от „Интерно Ото“, а масивните й силиконови гърди опъваха плата почти до скъсване.

Настроението на Тод се развали. Защо тези момичета не постъпваха почтено и не си тръгваха на сутринта? Дрезгавият й глас на страстна пушачка го бе възбудил невероятно миналата вечер след пет мартинита и малко страхотен кокаин. Но сега му действаше като драскане с нокът по черна дъска.