Тили Багшоу - Дуел

— Благодаря, но всъщност не можеш — отговори Нанси. — Конят получи болкоуспокояващи, но високите дози намаляват способността му да се бори с вируса. Охлаждаме го с вода и студени кърпи. Няма какво друго да направим, освен да чакаме.

Сесил прокара ръка през косата си отчаяно. Също като Мили, и той обичаше конете си, особено Лесна победа, стареца в конюшните. Но за разлика от дъщеря си, можеше да огледа кошмарното заболяване и от делова перспектива. Лесна победа бе най-доходоносният жребец в Нюуелс и загубата му щеше да е сериозен удар. Но ако и останалите жребци бяха засегнати, бизнесът, който бе изграждал в продължение на двадесет години, щеше да бъде съсипан. Сесил беше застрахован срещу загубата на собствените си животни. Но ако се разчуеше, че развъдникът не е безопасен или в него върлува зараза, това щеше да е краят. Дори най-старите му клиенти и приятели, като сър Майкъл Дилейни, не можеха да си позволят да рискуват състезателните си коне и потомците им.

— Знам, че не това искаш да чуеш — обади се Дрю, — но най-доброто, което можем да направим засега, е да охлаждаме конете, да ги оставим да си починат на спокойствие и да ги държим далеч от останалите.

Мили погледна Боби отчаяно.

— Какви са шансовете им? — попита Сесил, който не бе очаквал животните да изглеждат толкова зле. — Честно.

— Честно? — повтори Дрю, като хвърли замислен поглед на Нанси. — Петдесет процента. И се страхувам, че това е в най-добрия случай.

Нощта бе една от най-дългите в живота на Сесил. Следвайки съвета на ветеринарите да остави двете болни животни да си почиват, той прекара повечето време в конюшните на останалите жребци, като проверяваше температурата им и вида им непрестанно. Първите симптоми на конския грип се проявяваха с хрема, депресия, умора и загуба на апетит, а при подобен силен вирус можеше да очаква, че признаците щяха да се развият бързо и температурата да се повиши светкавично, както бе станало с Рейдър и Лесна победа. В ранната сутрин всички бяха обзети от надеждата, че по някакво чудо останалите коне са незасегнати. Някои от жребците бяха раздразнени и объркани от необичайните нощни посещения, но никой от тях нямаше висока температура.

Боби също изкара дълга нощ. Тичаше нагоре-надолу с мокри кърпи в ръка и правеше безбройни чаши кафе. Накрая към пет часа реши да поспи около час. Отправи се към къщата, като се прозяваше и се протягаше изморено. Последната му спирка бе карантинното помещение с двете изолирани животни. Искаше да провери как е Мили. Надникна вътре и я завари свита като ембрион в сламата до предните крака на Лесна победа, облегнала нежно ръка на изпотения врат на коня. Рейдър спеше дълбоко в другия ъгъл. Все още облечена в дългата черна пола и виненочервената блуза от пиесата, които вече бяха окаляни и покрити с конски косми, Мили бе изритала черните обувки и бе свила босите си крака под себе си.

За втори път този ден Боби изпита прилив на нежност към момичето. Знаеше какво е да загубиш животно, което обичаш така, както Мили обичаше Лесни победа. Щеше да е толкова лесно да отиде и да легне до нея. Да я прегърне и успокои.

И искаше да го направи. Мамка му, толкова му се искаше, че го болеше. Но със свирепо усилие Боби се въздържа. Господ знаеше, че нямаше скрупули, когато ставаше дума за секс. Но да се възползва от детинското влюбване на Мили, когато е слаба и уязвима? Не би могъл да живее в мир със себе си, ако направеше подобно нещо.

Той клекна над нея и нежно я погали по бузата. Тя сънливо отвори очи.

— Хей — прошепна Боби. — Съжалявам. Не исках да те будя. Просто проверявах дали си добре.

— Добре съм — отвърна тя неубедително.

Очите й бяха подути и зачервени от плач, а носът й течеше почти като на Лесна победа.

— Не спях — успокои го тя и попита: — Отиваш да си легнеш ли?

— Да, така възнамерявах — отговори Боби, като се изправи и разтърка схванатия си врат.

Въпреки мъката и отчаянието си Мили си пожела да докосваше нейния врат в момента.

— Нанси и баща ти казаха, че засега не може да се направи нищо повече.

Тя се вторачи в него. Застанал над нея в мъждиво осветеното от луната помещение, Боби бе красив както винаги.

Момичето виновно се извърна към Лесна победа. Как можеше дори да мисли за нещо друго, когато любимецът й бе толкова болен?

— Как е той? — попита Боби, сякаш разчел мислите й.

— Няма промяна — отговори тя, като погали задницата на коня. — Дишането му е затруднено и не спира да трепери.