Тили Багшоу - Дуел

— Какво му има? — попита с треперещ глас.

— Конски грип — обясни Сесил мрачно. — Адски силен вирус. Страхувам се, че има и по-лошо. Някои от другите жребци също са се заразили.

Мили се закова на място.

— Кои?

— Лесна победа вече има висока температура — отвърна Сесил, потвърждавайки най-ужасните й страхове. — Чувства се много зле — додаде, после се завъртя към жена си. — Съжалявам. Трябва веднага да отида в конюшните.

Без да мисли, Мили хвана ръката на Боби, който стисна нейната в подкрепа. Знаеше колко силно хлапето обичаше коня.

— Идвам с теб — заяви тя на баща си.

— Аз също — обади се Боби.

— Не ставай смешна, Мили — намеси се Линда. — Трябва да си довършиш пиесата. И дума не може да става. Джаспър ще отиде да помогне на баща ти, ако се наложи.

Мили пусна ръката на Боби и се обърна към майка си. На лицето й бе изписана такава решителност, че Линда се стресна.

— Майната й на пиесата — заяви. — Отивам в конюшнята. Още сега. Лесна победа има нужда от мен.

В Нюуелс цареше страхотна суматоха.

Под силната светлина на прожекторите тълпа ветеринари, коняри и работници тичаха към къщата и обратно със спринцовки, кофи с вода, одеяла, кърпи и бинтове. Нанси видя джипа на Сесил и се втурна към тях. По петите я следваше притеснен мъж, който явно бе изкаран от леглото. Все още бе облечен с долнището на пижамата си, натъпкано в ботуши за езда. Отгоре носеше дебел вълнен пуловер, нахлузен наопаки.

— Шофирах като луд, но тези шибани селски пътища отнемат много време — извини се Сесил, като погледна часовника си, а после ветеринарката. — Какво е положението?

— И двамата са още живи — отговори Нанси, като кимна за поздрав на Боби и Мили, които бяха дошли със Сесил за нейна радост.

Ако някой можеше да помогне в успокояването на конете, това бяха двамата младежи.

— Но не изглеждат добре. Температурата на Рейдър е вече четиридесет и два градуса, а Лесна победа го следва по петите. Носът му прилича на Ниагарския водопад.

— Може ли да го видя? — попита Мили, като едва успя да потисне риданието си.

— Разбира се — мило отговори Нанси. — Следвай ме. Това е Дрю, между другото. От института за проучване на конските болести.

Тя представи мъжа с пижамата, докато бързаха към обора, където бяха изолирани Рейдър и Лесна победа. Институтът бе добре познат в Нюмаркет, а ветеринарите и учените му бяха сред най-уважаваните в Европа.

— Помолих го да дойде, в случай че ние сме пропуснали нещо.

— И? — попита Сесил. — Имаше ли нещо пропуснато?

— Страхувам се, че не — отговори Дрю с мек шотландски акцент. — Типичен грип, макар от най-жестоките, които съм виждал. За съжаление, както всички грипни вируси, и този е силно заразен. Няма да знаем със сигурност колко от животните са били засегнати в следващите един-два дни, макар че ако се съди по сериозността на тези два случая, очаквам симптомите да се проявят в следващите няколко часа, ако вирусът се е разпространил.

— Но ние имунизирахме всички коне, за Бога — обади се Мили. — Аз лично видях как Лесна победа си получи инжекцията.

— Нови вируси се появяват непрестанно — обясни Боби. — Това е проблемът.

— Точно така — съгласи се ветеринарят. — Нужен е само контакт с един непознат кон, пътувал в чужбина, да речем, или изложен на нов мутирал щам. И грипът се разпространява като стихиен пожар.

— Но не е фатален, нали? — попита Мили, като отвори вратата към помещението под карантина.

— Обикновено не е — отговори Дрю, като я последва вътре. — Но, както казах, това е необичайно лош случай. Също като хората, най-изложени на риск са по-старите и най-младите. Рейдър има по-добър шанс от стареца ви — посочи той Лесна победа, който лежеше в ъгъла, свит на трепереща, окъпана в пот топка.

Прекалено изморен да вдигне глава, конят завъртя очи при звука от гласа на Мили и я погледна с обич. Горкото животно вече изглеждаше някак си смалено от ужасния вирус, който го бе атакувал внезапно.

— Горкичкият ми — коленичи Мили до него и обви ръце около врата му.

Стори й се, че се притиска до мокър радиатор. Конят бе невероятно горещ.

— Не можем ли да направим нещо? Искам да кажа, не можем да го оставим просто така.

— Мога ли да помогна? — попита Боби.

Чувстваше се адски безпомощен, застанал встрани като излишна резервна част. Седмицата бездруго бе тежка за Мили, но той знаеше, че останалите й разочарования са нищо в сравнение с възможността да загуби Лесна победа. Искаше му се да помогне с нещо.