Тили Багшоу - Дуел

След няколко минути се върна в спалнята и започна да си суши косата.

— Той със сигурност ще дойде, нали? — извика тя, за да заглуши сешоара.

— Кой? — намръщи се Джаспър. — Къде да дойде?

Не беше свикнал момичетата да го пренебрегват и поведението на Рейчъл определено го вбесяваше. Повечето жокейски фенки, с които бе спал, щастливо бъбреха за уменията му на любовник след секса. Честно казано, той получаваше удоволствие повече от похвалите, отколкото от самото чукане. Но Рейчъл никога не си правеше труда да го похвали, а това го караше да се чувства несигурен. Положението се влошаваше от факта, че носът му бе страхотно зачервен и лъскав след сексуалната гимнастика. Ако проклетата Рейчъл се бе забавила малко по-дълго под душа, можеше да грабне пудрата й и да приглуши блясъка на носа си преди тя да го забележи.

— Боби — отговори Рейчъл, като спокойно започна да се бърше между краката. — Ще дойде да гледа пиесата на Мили довечера, нали?

— Съмнявам се — отговори Джаспър.

Започваше да му писва. Подлудяваше го вниманието, което Боби получаваше от всички в Нюуелс, да не споменаваме местното женско население. Дори собственото му гадже изглежда бе харесало тъпия американец.

— Онзи ден си имаше сериозна разправия с татко заради Мили — нацупи се Джаспър. — Очевидно е яздил тайно с нея и татко побесня. Пък и теб какво те интересува дали Боби ще се появи довечера?

Долната му устна се издаде напред недоволно и той заприлича на петгодишно хлапе, изпуснало сладоледа си в пясъка. Рейчъл въздъхна наум, спря сешоара и се върна в леглото. Възседна Джаспър, наведе се и го целуна страстно.

— Не ме интересува — успокои го тя нежно. — Просто съм любопитна.

Ревността на Джаспър беше жалка работа, но й се налагаше да внимава. Дори търпението на Джаспър си имаше граници, а последното, което искаше сега, бе да я зарита. Едва бе започнала тормоза над Мили и поне засега се нуждаеше от брат й.

Все пак се надяваше, че Джаспър греши и Боби ще се появи довечера. Той бе единствената причина за съгласието й да присъства на досадното изпълнение на „Ромео и Жулиета“. Е, разбира се, и фактът, че Мили щеше да побеснее, когато научи, че Линда я е поканила, също не бе за пренебрегване. Майката на Джаспър, обзета от амбиции за издигане в обществото, се бе въодушевила страхотно, когато разбра, че малкият Джони Аштън, бъдещият лорд Аштън, щеше да играе Тибалт. Въпреки протестите на Мили, че дъхът на Джони вони на котешка храна, а лицето му има повече петна от калинка, Линда не се бе отказала от надеждата си да създаде приятелство между дъщеря си и почитаемия Джон, както наричаше малкия пъпчивец.

— Добре — усмихна се Джаспър, като хвана ръката й и я сложи върху надървения си пенис. — Защото, ако те видя близо до Самотния рейнджър…

— Шшт — прошепна Рейчъл в ухото му. — Защо ми е, когато си имам теб?

Успокоен, Джаспър се захвана с това, което вярваше, че прави най-добре: да чука Рейчъл. Боби можеше да има всяко друго момиче в Нюмаркет, но всички момчета искаха Рейчъл, а тя бе негова. И щеше да си остане само негова.

Общинската зала в Митлингсфърд бе типична за следвоенната селска архитектура. Грозна тухлена постройка със зелен тенекиен покрив, тя беше мрачна и потискаща и отвън, и отвътре. Малка дървена сцена се издигаше срещу спретнатите редици неудобни столове от метал и брезент. Във въздуха се носеше тежка миризма на дезинфектант.

Зад кулисите Мили непрестанно надничаше през процепа в завесите, за да не пропусне появата на Боби и тайно поглъщаше последния екземпляр от „Рейсинг Поуст“, който бе пъхнала между страниците на сценария.

Джони Аштън стоеше на няколко метра от нея. Изглеждаше позеленял. Пъпчивото му лице бе изпънато от ужас и Мили изпита съжаление към него. Останалите участници в пиесата го подиграваха, че има вид на изправен пред разстрел. Положението се влошаваше от факта, че и двамата му ужасни родители, лорд и лейди Аштън, седяха на първия ред, готови да критикуват и най-дребната му грешка. Семейство Аштън бяха от типа родители, които караха Мили да изпитва благодарност към собствените си майка и баща, а това говореше много.

В ума й обаче нямаше много място за горкия Джони. Мислеше само за Боби и прегръдката им в конюшнята. Знаеше, че Боби не я обича, поне не по страстния, отчаян начин, по който тя го обичаше. Но я харесваше. Определено я харесваше. А това все пак бе начало.

Къде ли беше? Обеща й, че ще присъства, пиесата щеше да започне след минута, а него още го нямаше.