Тили Багшоу - Дуел

Сесил затръшна вратата на обора зад себе си и тръгна към колата. Бяха изминали три дни от разговора на Боби с Мили и той най-после бе уцелил подходящия момент да поговори с баща й за отиването й в Хайуд. Засега обаче разговорът им не вървеше добре.

— Защо не? — упорито настоя Боби. — Няма смисъл да я държиш тук. Ще се грижа добре за нея.

— Как? Като я качиш на кон, за да си строши врата? — извика Сесил, извади полуизпушена пура от джоба си и я запали. — Не мисля така, младежо. Ако исках Мили да язди, щях да й позволя да го направи тук. Но знаеш, че това няма да стане.

Разгневеният му крясък, когато Боби му призна за тайните тренировки на Мили, можеше да се чуе чак в Кеймбридж, но младият мъж все пак бе решил да сподели с него идеята си за отиването на дъщеря му в Хайуд. Бездруго бе вбесил домакина си, можеше поне да довърши работата.

Макар и ядосан, Сесил се възхити на упоритостта на момчето и на дъщеря си. Откога ли бе подготвяла плана си, зачуди се той.

— Слушай, Боби — отстъпи той леко. — Благодарен съм ти за това, което се опитваш да направиш. Знам, че двамата с Мили се разбирате добре и тя те обожава.

— Не е важно дали я харесвам, господине — откровено заяви Боби. — Макар че, разбира се, харесвам я. Тя е страхотно хлапе.

— Така е — кимна Сесил и издуха дима от пурата си.

— Важното е, че има талант на ездачка от световна класа. Повярвай ми, работил съм с някои от най-прочутите жокеи. И Мили може да е една от тях. Сигурен съм. Нуждае се само от малко помощ, за да стане идеална за каубойски състезателни коне. Може да е следващия Джо Бадила.

— Съжалявам, Боби, но не съм убеден — намръщи се Сесил, който нямаше представа кой е Джо Бадила. — Мили не е яздила от две години. Поне се надявам да не е. Не може да е толкова добра.

— Добра е — упорито заяви Боби. — Погледай я.

Сесил усети как гневът му се надига отново. Не искаше да я гледа. Нито пък искаше да слуша лекциите на американския женкар, когото познаваше отскоро. Харесваше Боби, но не възнамеряваше да следва съветите му относно това кое е най-добро за дъщеря му.

— Какво толкова си се загрижил за Мили? — попита Сесил, като присви очи. — Сигурен ли си, че интересът ти е чисто професионален?

Боби се протегна и се изсмя арогантно. Ако Мили го бе чула, сърцето й щеше да бъде разбито.

— Ако намекваш това, което си мисля — отвърна той, — грешиш страхотно. Може да обичам жените, господин Локуд Гроувс, но не съм педофил.

— Хм — изсумтя Сесил недоверчиво. — Е, както и да е. Страхувам се, че и дума не може да става. А и малките ви тренировки трябва да приключат.

Той се качи в джипа си и затръшна вратата решително. Но Боби още не бе свършил. Беше обещал на хлапето, че ще положи усилия да й помогне и трябваше продължи с натиска.

— Мили не е щастлива тук — каза той, като пъхна глава през отворения прозорец на колата. — Мисля, че го знаеш. Дори Стиви Уондър може да види, че Мили е несравнимо по-добра ездачка от брат си, но не й се дава шанс да покаже на какво е способна. По дяволите, ако слушаш жена си, Мили дори няма да припари до конюшните, макар да има страхотен усет към жребците ти.

— Стига! Достатъчно — спря го Сесил с намръщено лице. — Как, по дяволите, си позволяваш да критикуваш Линда? Трябва ли да напомням, че си гост в тази къща?

Боби отстъпи назад. За първи път се почувства леко засрамен. Беше положил усилия, но очевидно нямаше да успее да убеди Сесил.

— Съжалявам — извини се той. — Не исках да се държа грубо. Просто…

— Е, държа се грубо — ядосано отбеляза Сесил. — Това не е твоя работа. Нямаш право да се месиш в семейните ни проблеми.

Боби го загледа как се отдалечава бързо и усети с изненада, че го обзема истинско разочарование.

Наистина не знаеше защо толкова държеше на Мили. Но това бе факт. Мисълта, че талантът й щеше да увехне напразно, просто го подлудяваше.

Ала разочарованието му не бе нищо в сравнение с нейното.

— Няма нищо — каза тя смело, когато по-късно й разказа за разговора си със Сесил.

Бе заварил Мили в конюшнята на Лесна победа, който се бе чувствал зле през деня, дошла да провери как е болното животно. Момичето безуспешно се постара да прозвучи небрежно и добави с пресилено весел глас.

— Знаех си, че няма да се съгласи. Благодаря ти, че опита.

Но не успя да скрие сълзите в очите си, а и Боби забеляза начина, по който раменете й се затресоха, когато зарови глава във врата на коня, както правеше самият той, когато нещата се объркваха.