Тили Багшоу - Дуел

За първи път в живота си Боби срещаше човек, чиято връзка с конете да съперничи на неговата. При това момичето бе и упорито като муле, черта, на която той винаги се бе възхищавал. Започнаха да прекарват доста време заедно и колкото повече я опознаваше, толкова по-силно съчувствие започна да изпитва към нея.

Бе наблюдавал безмълвно гнусния начин, по който се отнасяше с нея дъщерята на сър Майкъл. Рейчъл също бе започнала да се мотае из двора след пристигането на Боби. Обикаляше около него в сексапилния си тоалет за езда и се опитваше да привлече вниманието му и да накара Джаспър да ревнува. Но още по-лош бе начинът, по който и двамата й родители потискаха амбициите на Мили. Забраната им да язди бе смахната и жестока. Колкото до брат й, задникът просто се нуждаеше от един хубав бой.

Отначало Боби се притесни, когато момичето го помоли за помощ. Все пак баща й бе негов домакин и сигурно щеше да побеснее, ако узнаеше, че Мили язди, а Боби е съучастник в деянието й. Но след като го убеди да я види на седлото поне веднъж, всичките му съмнения се изпариха.

Мили беше добра. Не, беше чудесна. А като се имаше предвид, че не бе яздила повече от две години, бе направо феноменална. Най-силно го впечатли ездата й на кратки разстояния. Също като Джаспър, Мили бе агресивна ездачка. Но за разлика от него не бе агресивна към конете. Просто позволяваше на заразителната й конкурентност и безстрашие да подтикнат конете към див галоп.

Мили бе невероятна състезателка. Какво, по дяволите, бе накарало Сесил да смаже таланта й по този начин?

За първи път след смъртта на Ханк Боби откри, че е успял да се съсредоточи върху нещо различно от Хайуд и собствените си проблеми. И по някакъв странен начин това бе истинско облекчение.

— Аз ще го яздя до двора — каза той, като удължи стремената и се метна на седлото. — Ти остани тук и помогни на Пабло да избърше Кингдъм.

С Кингдъм, по-трудния от жребците на Дилейни, бяха работили най-много през последните два дни.

— А, освен това ще те помоля да довършиш тренировъчните бележки на Виктор за утре. Довечера ще ходя на купона на Джони Дейвънпорт и няма да имам време.

— Добре — кимна Мили с натъжено лице.

Твърдо решена да го зарадва колкото се може повече, тя никога не се оплакваше, когато Боби й струпваше прекалено много работа. Но мисълта, че той щеше да отиде на поредния купон, определено я разстрои.

Боби винаги бе смятал англичаните за резервирани и сковани и сега се изненада страхотно от топлия прием на домакините в Нюмаркет. Всички се радваха на присъствието му и непрестанно го канеха на гости. Е, всички, с изключение на Джаспър, чиято ярост към каубоя, нахлул в територията му, нямаше граници.

— Момчето се смята за божи дар — хленчеше той непрестанно пред Рейчъл и всеки друг, готов да го изслуша. — И тези досадни обръщения „госпожо“ и „господине“. А какво да кажем за абсурдната шапка, която носи из двора. Толкова е фалшив, че ми се иска да повърна.

Но раздразнението му бе нищо в сравнение с мъката на горката Мили. Да вижда как Боби се понася на купон всеки ден и да си представя как всяка агресивна фенка на надбягванията в Нюмаркет прави опит да го съблазни, я караше да хлипа от безпомощност. Ала най-ужасни бяха нощите, когато Боби си довеждаше момиче у дома. Мили лежеше будна, скърцаше със зъби от гняв и се опитваше да не чува пиянското кикотене, последвано от затварянето на вратата на спалнята му. Сърцето й се свиваше от мъка и отчаяние.

Не разбираше ли Боби, че тя го обича? И е много по-добра за него от смотаните курви, които водеше в къщата.

С всеки изминал ден любовта й нарастваше все повече. Но отношението на Боби към нея напомняше най-вече на обичта на грижовен родител. Беше опитала всичко възможно, за да го накара да я забележи като сексуален обект, дори бе инвестирала двумесечната си издръжка в чифт прилепнали бричове като на Рейчъл Дилейни, които обуваше за тайните им тренировки. Но Боби не бе забелязал абсолютно нищо. Понякога Мили си мислеше, че дори да се появи гола като лейди Годайва, той щеше да продължи да й говори как трябва да се отпуска по-назад на седлото. Безразличието му я подлудяваше.

Единствената й утеха бе, че Боби не обръщаше никакво внимание и на чара на Рейчъл. Джаспър бе прекалено суетен, за да се замисли над наглия начин, по който приятелката му флиртуваше с Боби, но нахалството й бе очевидно за всеки друг.

Веднъж Мили се обърна към него със свито сърце и го попита какво мисли за Рейчъл. Боби й бе отговорил с незабравими думи: „Прекалено агресивна и отчаяна.“