Тили Багшоу - Дуел

При това го бе казал в момент, когато Мили си мислеше, че не би могла да го обича повече от сега.

В неделя вечер, няколко дни след тренировката й с Илайджа, Мили влезе във всекидневната, където завари Боби сам, вторачен в замиращите пламъци на огъня.

— Пени за мислите ти?

— А?

Той вдигна глава стреснато, но се усмихна, когато видя Мили.

По принцип не беше голям пияч, а вчера бе ходил на коктейл в ергенския апартамент на прочут жокей и бе пил повече текила, отколкото възнамеряваше. После, загубил задръжките си благодарение на алкохола, бе прекарал по-късната част от нощта с дружелюбна млада дама на име Дебра. Преживяването бе приятно, но днес си плащаше прескъпо за него.

Досега Англия се бе оказала много по-забавна, отколкото бе очаквал. Дори Шон О’Фланегън щеше да се гордее с любовните му постижения. Но днес го обзе неочаквана меланхолия. Благодарение на ужасния махмурлук и странните болки в тялото му, мислите му се бяха насочили към ранчото и всички проблеми, които го очакваха у дома. Тренировките на Мили и напредъкът, който бе постигнал с конете на сър Майкъл, го бяха разсейвали в продължение на седмици. Но колкото и да му се искаше, не можеше да забрави за Хайуд.

— Съжалявам — извини се той. — Бях на километри оттук. Всъщност си бях у дома. Мислех за бъдещето.

Мили се намръщи. От устата на Боби „бъдеще“ звучеше отвратително. Напомняше й, че скоро той ще напусне Нюуелс и нея завинаги. От друга страна, обичаше да слуша разказите му за живота в Америка. Знаеше, че Боби не говори за тези неща с никого, освен с нея, а това я караше да се чувства специална.

Тя се настани на износеното кожено канапе и се наведе леко напред, за да разкрие част от гърдите си, които напираха да изскочат изпод новата й блуза. Въпреки всичко все още не се бе отказала от надеждата, че някой ден Боби щеше да осъзнае, че тя е жена.

— За бъдещето? Имаш предвид плановете ти за ранчото? — попита тя колебливо. — За каубойските състезателни коне?

Вълнението, което се изписа по лицето на Боби, му придаде още по-красив вид, ако това изобщо бе възможно. Днес беше облечен в избелели джинси и стара зелена тениска, която очертаваше мускулестото му тяло. Въпреки сенките под очите и тъмнорусата еднодневна брада, все още бе великолепен като статуя на Микеланджело, а хипнотичните му кафяви очи винаги караха Мили да изтръпва.

Боби взе една от розовите възглавници на Линда, метна я в другия край на стаята и седна на пода пред Мили. Близостта му я зашемети.

— Каубойските състезателни коне са толкова красиви — каза той, знаейки, че у Мили бе открил сродна душа. — Ще се шашнеш. Кълна ти се, те са най-умните и чудесните животни, които някога си виждала.

Боби бе толкова близо до нея, че желанието да протегне ръка и да погали грубата четина по бузата му бе почти непреодолимо.

— Споменах ли ти, че всички те, цялата раса, произхождат само от един чистокръвен кон? — попита Боби.

— Не — бързо излъга Мили, която никога не се уморяваше от разказите му.

Беше й разказал историята на Джейнъс поне два пъти, но не й пукаше.

— Плантатор на име Мордекай Бут докарал коня Джейнъс във Вирджиния. Купил го в Англия — започна Боби за пореден път. — Използвал го за развъждане на каубойски състезателни коне. Така започнало всичко.

Той приближи лице към нейното и Мили усети топлината на дъха му по бузите си. Господи, обичаше го толкова силно, че чак я болеше. Как можеше да й говори по този начин, да споделя страстите, надеждите и мечтите си, а да не е готов да сподели и себе си?

Притеснена от развълнуваната си гръд под селската блуза, Мили се зачуди дали мъжете можеха да помиришат желанието на жените, както жребците долавяха миризмата на кобилите. Замоли се да не е така.

— Разбира се, повечето треньори на чистокръвни коне смятат, че питомците им стоят по-високо от каубойските коне — продължи Боби, без да забележи изтезанието, на което бе подложил Мили. — Но тези типове са просто идиоти.

— Разбира се — потвърди тя решително, макар преди няколко седмици изобщо да не бе чувала за каубойски състезателни коне. — Пълни идиоти.

— Не осъзнават, че в този бизнес има много пари — продължи Боби. — И наистина имам предвид много пари. Фондът на състезателната асоциация е два милиона долара. Два милиона! Представяш ли си? Само да нямахме такива ужасни дългове… Можех да започна нов бизнес в Хайуд веднага… Мога да направя цяло състояние с конете, знам си го.

Обзет от въодушевление, Боби я хвана за ръката. Стори й се, че сърцето й спря за миг. Едва успя да проговори.