Тили Багшоу - Дуел

Горкото хлапе!

Не трябваше да й дава напразни надежди.

— Може пък баща ти да се вразуми най-после — утеши я Боби. — Вероятно има нужда от време, за да свикне с идеята.

Думите му прозвучаха безсмислено, дори за самия него. И двамата знаеха, че Сесил няма да се поддаде, колкото и време да му отпуснеха.

— Може и да стане — отвърна Мили отчаяно. — Поне не побесня прекалено много за тренировките, които вече направихме.

— Да — потвърди Боби. — А това все пак е нещо, нали?

Въпреки усилията й гореща сълза се търколи по бузата на Мили.

— Ох, мамка му — изсумтя Боби. — Не плачи, моля те.

Без да знае какво друго да направи, той се приближи до Мили, дръпна я нежно от коня и я прегърна здраво.

Мили зарови глава в гърдите му, вдъхна великолепния му аромат и избърса сълзите си в ризата му, като през цялото време се опитваше да запечата спомена в ума си. Боби я прегръщаше! Наистина я прегръщаше! Но същевременно си даваше сметка, че тази прегръдка може да е последната. Скоро Боби щеше да се върне в Америка и всичките й надежди да язди отново щяха да отлетят заедно с него.

Преди появата на Боби в Нюуелс никога не би си помислила, че е възможно да изпитва едновременно силно разочарование и дива радост. Очевидно любовните песни говореха точно за това: как любовта е объркваща и болезнена, макар да е чудесна. Преди не ги беше разбирала, но сега нещата се промениха. Точно така се чувстваше с Боби. Сигурно бе истинска любов.

— Ще дойдеш да гледаш пиесата ми довечера, нали? — попита тя.

— Пиесата? Разбира се — кимна Боби. — Не бих я пропуснал.

Всъщност бе забравил напълно за участието на Мили в местната любителска постановка и бе планирал да се види с Дебра, момичето, което страстно му бе показало британското гостоприемство в събота вечер. Но един поглед към насълзените тъжни очи на Мили му бе достатъчен да промени решението си. Сърцето му не позволяваше да я разочарова два пъти в един ден, дори и да се наложеше да пропусне среща с британския еквивалент на Памела Андерсън.

— Ура! — извика Мили и се усмихна.

Усмивката й беше изключително заразителна. За миг му се стори толкова красива, че Боби усети началото на добре познатата ерекция. Ужасен, се постара да се овладее.

Какво, по дяволите, си мислеше? Мили беше дете, за Бога. Може би Сесил го познаваше по-добре, отколкото той самият се познаваше. Неприятна мисъл.

— Трябва да се връщам на работа — каза той, отдръпна се и се отправи към вратата, преди да се накисне в по-сериозна каша. — Ще се видим довечера.

— Разбира се — кимна Мили и се завъртя към Лесна победа.

Все още зашеметена от неочакваната прегръдка на Боби и разочарована от реакцията на баща й, вече не знаеше дали да се засмее, или да заплаче. Все пак Боби щеше да я гледа довечера.

И за момента това бе достатъчно.

На около тридесет километра от Нюуелс, в имението на Дилейни в Митлингсфърд, Рейчъл и Джаспър се чукаха въодушевено в спалнята й.

— Харесва ли ти така? — изстена Джаспър, като проникна дълбоко в нея, възхищавайки се на мускулите си и стегнатия си задник в огледалото.

Напоследък бяха започнали да отварят вратата на гардероба, докато правеха секс. Оправданието бе, че Джаспър искаше да наблюдава Рейчъл по време на акта, но в действителност той прекарваше повече време вторачен в собствения си образ.

— Аха — промърмори Рейчъл.

Всъщност бе потънала дълбоко във фантазията си за Боби Камерън и определено се наслаждаваше. Засега истинският Боби се бе оказал разочароващо неподатлив на чара й. Изглежда единственото, което го интересуваше, бе да забавлява Мили, а това бе непонятно за Рейчъл. Но все пак не се бе отказала от надеждата да го съблазни, преди да си замине.

Междувременно използваше Джаспър като жив вибратор.

Тя усети забързването му и малките капчици пот, които паднаха по гърба й, и осъзна, че Джаспър се канеше да свърши.

— О, Джей! Моля те, не спирай — изстена тя.

За щастие собственият й оргазъм наближаваше. Трябваше да признае, че макар и досаден и суетен, Джаспър бе добър в леглото.

— Почти стигнах до върха! — извика тя.

След няколко секунди Рейчъл свърши, а стоновете й докараха Джаспър до края. Тя едва успя да се въздържи да не извика името на Боби, като го замени с „О, Боже“, което Джаспър прие като комплимент.

— Не е лошо, а? — ухили се той, като се отдръпна от нея със самодоволен вид.

Рейчъл не си направи труда да отговори, а скочи от леглото и се пъхна под душа. Никога не си бе падала по бъбренето след секс и не възнамеряваше да промени навика си заради Джаспър Локуд Гроувс.