Тили Багшоу - Дуел

Първото действие бе ужасно — безброй пропуснати реплики и олюляващи се декори, които едва не приспаха публиката. Боби се мъчеше упорито да остане буден. Краката му се схванаха на малкия стол, който би засрамил дори седалките във втора класа на „Америкън еърлайнс“. Щом завесата падна, той скочи облекчено на крака.

Сесил се извини и излезе, за да се обади по телефона. Рейчъл и Джаспър побързаха да изскочат навън, за да пушат, и оставиха Боби да си бъбри с Линда в пригодения бар, оптимистично наречен „Фоайето“. Всичко в това място — столовете, прозорците от шестдесетте години, грозният кафяв балатум — му напомняше на старата му училищна зала в Солванг, място, от което нямаше много щастливи спомени. Боби потръпна неволно, когато се сети за него.

— Какво мислиш? — попита Линда, като му подаде пластмасова чаша с топла бира.

Беше облечена консервативно за нея, в електриково късо сако, подчертано от яркосините сенки, които се бяха залепили за бръчките й като пластилин.

— Мили беше чудесна, нали?

— Тя… ъъъ… беше от най-добрите актьори в пиесата — искрено я похвали Боби, като подбираше думите си внимателно. — Сигурно си много горда.

— О, да — усмихна се Линда. — А видя ли как я гледаше почитаемият Джон?

— Почитаемият кой? — учуди се Боби.

— Джони. Бъдещият лорд Аштън — въодушевено обясни Линда. — Той си пада страхотно по нашата малка Мили. Влюбен е в нея!

Боби осъзна, че тази информация не му хареса. Ако някакво мърляво хлапе си падаше по Мили, майка й трябваше да негодува, а не да се радва. Може би нямаше да е лошо да поговори със Сесил. Но пък май не бе разумно да прекалява.

— С какво му досаждаш сега, мамо?

Мили, все още издокарана в дългата си черна пола и виненочервена блуза, се бе промъкнала зад тях.

— Какво правиш тук? — ахна Линда възмутено. — Трябва да си зад кулисите заедно с останалите. Хайде, тръгвай — размаха ръка тя. — Отиди да си поговориш с Джони, скъпа. Сигурна съм, че той има нужда от компания.

— Съмнявам се — отвърна Мили небрежно. — Изскочи да драйфа навън още когато спуснаха завесата. Родителите му са такива шибани тирани, че горкото момче е пълна развалина. Както и да е, отбих се тук само за минута, за да поздравя Боби.

И му се усмихна широко. Бузите й бяха зачервени и очите й блестяха щастливо. Боби отново изпита вина за начина, по който я бе разочаровал, а също и, че по-рано я бе пожелал. Разликата им беше само шест години, но на тази възраст това си бяха светлинни години. Само преди няколко дни бе казал на баща й, че не е педофил, а сега вече не бе толкова сигурен.

Е, стига толкова. Утре сутрин щеше да си даде почивка, да отиде до дома на Дебра и да прави секс, докато му се завие свят. Един сексуален маратон с истинска зряла жена щеше да му върне разума.

— Свърши чудесна работа — похвали той Мили. — Очаквам второ действие с нетърпение.

— Хм — изсумтя тя. — Нямаше да чакам нетърпеливо, ако бях на твое място. Ще бъде адски отегчително. Видях те да говориш с Рейчъл по-рано — добави с престорено небрежен тон.

— Нямах избор — увери я той и бе възнаграден с нова широка усмивка.

— Мили, скъпа — намеси се Линда, раздразнена, че сватосването с Джони Аштън се бе провалило, — ужасно си груба. Време е да се връщаш зад кулисите.

— След минута — отвърна Мили. — Ооо, това за мен ли е?

Сесил се бе върнал от бара със сладоледи в ръка. Той подаде по един на жена си и дъщеря си и извади вибриращия си мобифон.

— Локуд Гроувс — каза, без да обърне внимание на ледения поглед на Линда.

Но изражението й се промени, когато след няколко секунди видя как лицето на мъжа й пребледня и се намръщи разтревожено.

— Мили Боже — прошепна Сесил. — Сигурна ли си?

Джаспър и Рейчъл се бяха появили в бара и сега наблюдаваха Сесил заедно с останалите.

— Кога стана това? Потърси ли помощ?

Сърцето на Мили се сви. Не можеше да си спомни някога да е виждала спокойния си баща толкова паникьосан. Очевидно бе станало нещо сериозно.

— Да, добре. Добре — кимна Сесил мрачно. — Идвам.

— Какво има? — попита Линда, когато той затвори телефона. — Всичко наред ли е?

— Не — отговори Сесил. — Не е. Беше Нанси — обясни той с посивяло от страх лице. — Рейдър припаднал преди двадесет минути. Според нея няма да оживее.

Мили се ококори и вдигна ръка към устата си в ням жест на ужас. Боби инстинктивно обви ръка около раменете й, но тя бе прекалено разстроена, за да забележи. Момичето се отдръпна от него и се заразхожда нервно напред-назад.