Тили Багшоу - Дуел

— А, не, мамка му! — изруга тя тихо, когато забеляза как Рейчъл се настаняваше на празното място до родителите й — мястото на Боби.

Проклетата кучка се бе издокарала в розова рокличка, която правеше гърдите й да изглеждат още по-големи, ако това въобще бе възможно. Какво, по дяволите, правеше тя тук?

Засега, слава Богу, Боби не бе проявил никакъв интерес към Рейчъл. Но за разлика от тъпия си брат Мили виждаше, че неприятелката й си пада по него. А от собствен опит знаеше, че Рейчъл винаги получаваше това, което искаше.

— Пет минути! — извика Уилям Бест, невротичният режисьор на театралния състав, като плесна с ръце.

Оживените разговори зад кулисите замряха. Мили бързо метна вестника на задните стълби и надникна към публиката за последен път.

Слава Богу! Боби беше тук.

Сърцето й заби лудо, докато го гледаше как си проправя път към родителите й. Очевидно двамата с баща й се бяха сдобрили, тъй като Сесил се усмихна и незабавно започна да размества столовете, като грабна един от празните от задния ред и го сложи до своя. Едва когато Боби се отпусна на стола, Мили осъзна ужасено, че сега Рейчъл седеше от другата му страна.

Боби, макар да не му личеше, бе под не по-малък стрес от Мили. Раздразнен, че изпуска срещата си с Дебра, и притеснен от желанието, което бе изпитал към Мили в конюшнята, той се бе хвърлил в работа, за да не мисли. И както винаги, когато бе зает с конете, загуби представа за времето и тръгна за Милингсфърд доста късно. Загуби се из зашеметяващо обърканите пътища, които водеха към селото. Тъкмо бе започнал да се паникьосва, че ще пропусне пиесата, когато най-после стигна до залата.

— Съжалявам. Извинете — промърмори той нервно, когато хората се надигнаха от местата си, за да му направят път.

— Не си от най-точните, а? — изсъска Джаспър.

Раздразнен, че майка му го бе принудила да дойде да гледа тъпата пиеса, и ядосан задето Боби и баща му се бяха сдобрили, Джаспър определено не бе в добро настроение.

Боби пренебрегна заядливата му забележка и се обърна към Сесил.

— Тези шосета са кошмар в тъмното — прошепна той. — Съжалявам.

— Няма проблеми — усмихна се Сесил. — Важното е, че сега си тук.

— Здрасти. Помниш ли ме?

Страхотно! Само от това имаше нужда: развратната дъщеря на сър Майкъл се наведе към него в рокля, която приличаше на нощницата на евтина курва, и набута гигантските си цици в лицето му. Защо толкова много красиви момичета се обличаха по начин, който не оставяше нищо на въображението? Беше адски несексапилно.

— Рейчъл — кимна студено той.

Беше видял отвратителното й държане с Мили и не възнамеряваше да е любезен с нея. Но тя очевидно не забеляза враждебния му тон, а се закикоти като малко момиченце. После, след като лампите угаснаха, се протегна и нагло го хвана за ръката.

Дали си въобразяваше? Или нахалницата току-що бе погалила вътрешната част на китката му с палеца си?

Преди Боби да успее да реагира, завесата се вдигна. Публиката заръкопляска енергично, когато изпълнителите се появиха на сцената. Мили се ухили на Боби и му махна весело, като петгодишно хлапе, видяло майка си в публиката.

— О, виж, тя ти маха — прошепна Рейчъл в ухото му, като се наведе толкова близо до него, че го нокаутира със силната миризма на парфюма си. — Мисля, че си пада по теб.

Боби издърпа ръката си от нейната и изсъска:

— Мили и аз сме добри приятели. А и тя е още дете.

— Точно така.

Рейчъл отново не обърна внимание на враждебността му, нито забеляза, че е докоснала оголен нерв.

— Предполагам, че предпочиташ истински жени, нали? Жени с опит?

Тя се прикри с чантата си, протегна ръка и го погали по бедрото. При други обстоятелства Боби вероятно би се изкефил да свие мръсен номер на Джаспър, който седеше само на метър от него. Но всичко у Рейчъл Дилейни го отвращаваше.

Той рязко издърпа ръката й.

— Предпочитам жени, на които имам доверие — заяви категорично. — Никога не бих могъл да уважавам някоя обикновена развратница. Никога.

Рейчъл присви очи и нацупи ядосано устни, после се сви на стола си.

— Той досажда ли ти? — попита Джаспър, който не чу размяната на реплики, но забеляза, че бе станало нещо.

— Не — отговори тя, благодарна, че Джаспър не можеше да види зачервените й бузи в тъмнината. — Но си прав за него. Арогантен е. И съвсем обикновен на външен вид. Не разбирам какво виждат у него хората.

Джаспър пъхна ръка под роклята й и я погали между краката.

— Разбира се, че съм прав — прошепна той нежно и я целуна по врата. — И никога не би могъл да те задоволи като мен, Рейч. Никой не би могъл.