Тили Багшоу - Дуел

Сесил се намръщи и младият мъж незабавно съжали, че го е притиснал.

— Дъщеря ми претърпя инцидент — лаконично отговори домакинът. — Преди доста време. Но всичко е вече минало. И тя е съвсем щастлива.

Да бе! А аз съм Савската царица, помисли си Боби.

— Знаеш какви са тийнейджърките — намеси се Линда. — Отегчават се адски лесно. Но скоро ще забрави за конете и ще започне да мисли за момчета.

Мили, която влезе навреме, за да чуе кошмарните думи на майка си, едва не изпусна порцелановите купички за пудинга.

— Никога няма да се отегча от конете — решително заяви тя. — Никога! И не се интересувам от момчета, мамо. Знаеш го.

— Наистина ли? — злобно я захапа Джаспър. — Защото това на носа ти определено е пудра. Какво направи? Нанесе я с лопата?

— Не знам за какво говориш — отвърна тя с достойнство, като остави купичките на масата. — Явно гелът ти е проникнал в черепа и напълно е повредил мозъка ти.

Боби се засмя и улови погледа на Мили за момент.

О, Господи, моля те, помисли си тя, нека да е толкова готин, колкото изглежда. И ако е прекалено да искам да ме хареса, можем ли поне да бъдем приятели?

Ако Боби я подкрепеше срещу баща й, както вече бе направил с Джаспър, може би все пак щеше да се окаже нейният спасител.

По-късно следобеда, след като Боби разопакова багажа си, Сесил го поведе на обиколка из фермата. Беше все още август, но времето явно бе решило, че е настъпила есен. Цял ден не спря да вали, макар че сутрешният проливен дъжд сега се замени с постоянно ръмене, което мокреше лицата им, докато вървяха.

— Впечатлен съм — каза Боби, след като двамата със Сесил обиколиха конюшните и помещението за разплод и се понесоха във вехтия пикап на домакина към огромния тренировъчен ринг. — Не знаех, че действаш толкова мащабно. Това място ми напомня за „Овърбрук“.

Сесил се засмя.

— Е, не бих се мерил чак с тях — каза той, тъй като „Овърбрук“ бе една от най-големите и престижни коневъдни ферми в Кентъки. — Но не сме и толкова назад, колкото повечето американци си мислят.

— Значи фермата ти е наполовина за развъждане и наполовина за обучение на жребци? — попита Боби, вторачен в двете красиви кестеняви кобили, разхождани от конярите.

— Не, не — уточни Сесил. — Основният ни бизнес е развъждането. Получих лиценз за състезания преди няколко години и обучавам няколко от собствените си коне. Но това е всичко.

— Аха — кимна Боби изненадано. — Никой от клиентите ти ли не тренира конете си тук?

— Е, не официално — намигна му Сесил. — Но да кажем, че някои близки приятели използват тренировъчното оборудване от време на време.

— Като Дилейни ли?

— Понякога — потвърди Сесил. — Да, Майкъл е лоялен клиент, затова се радвам да му помогна. Виктор Рийд, треньорът му, работи на нашия ринг четири дни седмично.

— Какъв човек е Виктор? — попита Боби с престорено небрежен тон, тъй като ужасно му се искаше да научи колкото се може повече за прочутия Виктор преди първата им среща на следващия ден.

— Честно казано ли? — ухили се Сесил. — Абсолютен шибаняк.

По принцип Сесил бе истински професионалист и не би си позволил да говори така открито пред един от служителите на клиента си. Но нещо у Боби сякаш го подтикваше да му се довери и той откри, че говори по-свободно, отколкото бе възнамерявал.

— Така ли? — замисли се Боби.

Беше разочарован, но не и изненадан. Точно от това се нуждаеше, мамка му, поредния враждебен треньор, с когото да се съобразява.

Внезапно му стана студено и се почувства изцеден от умора.

— Ей, горе главата — окуражи го Сесил, като се кореше, че е уплашил горкото момче. — Всичко ще е наред. Сигурен съм, че си работил и с по-зловещи треньори от дъртия Виктор.

— Да — потвърди Боби, като си припомни тиранина Анри Дювал. — Наистина е така.

Качиха се в топлия пикап и се понесоха обратно към къщата.

— А, ето ви — приветства ги Линда, когато влязоха в кухнята и си съблякоха мокрите якета. — Сесил, какво си направил с горкото момче? Изглежда абсолютно съсипан. Мили, заведи Боби в стаята му. И се увери, че има всичко, от което може да се нуждае.

Боби вдигна очи и видя дъщерята на Сесил, потънала в последния екземпляр на „Рейсинг Поуст“. Беше се преоблякла в стари джинси и пуловер, определено подобрение след цветния кошмар, който бе носила по-рано. Всъщност Мили имаше чудесна фигура, макар и леко момчешка.

— А? — момичето неохотно вдигна очи от статията за надбягването в Епсъм и се стресна, когато забеляза погледа на Боби.