Тили Багшоу - Дуел

— Върна се! — извика тя. — Върна се! Върна се! Върна се!

Докато Боби я целуваше и прегръщаше, Мили огледа внимателно прочутата Съмър. Определено бе много по-красива от описанието на Боби. Безукорна кожа, високи скули, розови пълни устни и гъста руса грива, която се спускаше на вълни по гърба й. А пък фигурата й… Според Мили около осемдесет процента от тялото й се състояха от бедра, а останалите двадесет процента — от гърди. Ако Рейчъл Дилейни бе по-висока и елегантна и хиляда пъти по-красива, пак щеше да бъде бледа имитация на Съмър Макдоналд.

Инстинктивно Мили изпита враждебност към богинята, която все още отрупваше Боби с целувки и неспирни въпроси за пътуването му. Опитът й показваше, че красиви като Съмър момичета обикновено са ужасни кучки.

Но не трябваше да съди за хората прибързано. Боби бе описал Съмър като „сладко хлапе“ и може пък наистина да беше такова. Все пак не бе виновна, че е толкова красива.

Мили заобиколи колата и зачака за пауза в разговора им, за да се представи.

— Аз съм Мили — каза тя най-после. — Ще тренирам с Б…

— Знам коя си — хладно я прекъсна Съмър, без да отговори на усмивката й. — Новата сензация в надбягванията с каубойски коне. Поне Боби твърди така.

— О! — прошепна Мили притеснено.

Всички други бяха толкова мили и любезни, че внезапната грубост я стресна.

— Е, не бих казала точно сензация. Просто получавам възможност да се уча — заекна тя.

— Мили ще е страхотна — намеси се Боби, без да забележи мрачния поглед, който Съмър хвърли на гостенката. — Разбира се, първо ще трябва да построим тренировъчните площадки и помещения — добави той с копнеж.

— Да. Трябва да обсъдим това — каза Уайът. — Тази сутрин отново говорих с банката…

— За Бога, Уайът, остави момчето поне да си влезе у дома, преди да заговориш за бизнес — прекъсна го Маги, после се обърна към Мили. — А ти, скъпа, сигурно си изтощена. Тара — погледна тя по-голямата си дъщеря, — помогни й да внесе нещата си. Ти ще живееш в голямата къща заедно с Боби — обясни тя на Мили, — но повечето време ще се храниш с нас. Разбира се, вратата ни е винаги отворена, ако се нуждаеш от компания.

— Благодаря — отвърна Мили.

Съмър изстена шумно.

Майната ти, кучко. На кого му пука какво мислиш, каза си Мили. Тя щеше да живее в къщата на Боби. Само те двамата. Сами. Нужно бе много повече от някакво си злобно русо насекомо да съсипе радостта й.

Тара вдигна най-тежкия й куфар енергично и Мили се повлече след нея към къщата, грабнала по-малкия. Изкачиха се по широките дървени стълби към стаята й.

— Е, това е апартаментът за гости — заяви Тара, като метна куфара на леглото и отвори вратата към банята, великолепно помещение, във викториански стил с огромна вана и красива бяла кана до мивката. — Кърпите са в шкафа ей там, а в кошницата има сапун и тоалетни принадлежности. Ако имаш нужда от нещо друго, веднага ни кажи.

Мили се отпусна на леглото и се опита да събере мислите си. Стаята беше невероятна. Всъщност цялата къща приличаше на музей, скърцащ дървен храм на викторианския Див запад. Всяка от стаите все още бе с оригиналното си дюшеме, тежки дъбови врати и корнизи. Но в цялото това величие имаше нещо тъжно. Къщата сякаш принадлежеше на стар човек. Вероятно духът на Ханк още не се бе успокоил напълно. Каквато и да бе причината за странното настроение, Боби сигурно се чувстваше ужасно самотен при завръщането си у дома след смъртта на баща си.

Но вече нямаше да е самотен. Тя беше тук.

Боби обаче не бе направил опит да се доближи до нея след онази нощ в конюшнята на Лесна победа. Не че се бе отчуждил, но сякаш се бе превърнал в по-голям брат, откакто Сесил й бе дал благословията си да замине за Хайуд. Е, това не я притесняваше много. В Нюуелс непрестанно чуваше тиктакането на часовника. Но сега имаше месеци, дори години, за да спечели Боби. И тук, в красивата стара къща, сигурно нямаше да мине много време, докато той осъзнае, че им е предопределено да бъдат заедно.

— Вечерята е в седем в нашата къща — съобщи Тара с мек глас, женствена версия на зашеметяващия провлечен говор на Боби. — Мама направи ябълков щрудел с орехи в чест на пристигането ти. Надявам се да си гладна.

Щрудел звучеше чудесно, но докато Тара затваряше вратата зад себе си, Мили си помисли, че това, от което наистина се нуждаеше, бе една хубава баня. Съмър може да бе проклета крава, но свежият й и красив вид напомни на Мили колко изморена и мърлява изглежда самата тя. Ако искаше да накара Боби да се влюби в нея, не можеше да си позволи да се разхожда наоколо вмирисана като чифт от старите чорапи на Джаспър и да остави Съмър да блести до нея като ухаеща на рози Венера.