Тили Багшоу - Дуел

Надигна се с мъка и се завлече в банята. Е, какво, по дяволите, бе направила с електрическата бръсначка?

Междувременно в къщата на семейство Макдоналд Боби седеше до кухненската маса с Уайът и Дилън, който тъкмо се бе върнал от Лос Оливос, където бе ходил по работа. Боби едновременно преглеждаше натрупаната за два месеца поща, слушаше новините от ранчото и похапваше от вкусния кекс на Маги.

— Имам и добри новини — каза Уайът. — Един тип ще дойде да се запознае с теб утре сутрин. Иска да говорите за каубойски коне.

Боби наостри уши.

— Наистина ли? Инвеститор ли е?

— Възможно е — отговори Уайът. — Казва се Тод Кренбърн. Твърди, че те познава или май е познавал Ханк. Нещо такова. Дори спомена, че се познава и с мен, макар че аз не го помня. Както и да е, занимава се с недвижими имоти в града. Очевидно чул, че мислиш да започнеш бизнес тук и търсиш пари.

— Интересно — кимна Боби, като потърка наболата си брада замислено. — Но защо пък човек, който се занимава с недвижими имоти, ще се интересува от коне?

Уайът сви рамене.

— Нямам представа. Реших, че ти ще проучиш въпроса. Знам само, че засега той е единственият, който не е споменавал думата „петрол“. Изглежда сериозен по отношение на инвестирането и определено е достатъчно богат, за да ни помогне.

— Кренбърн — промърмори Боби. — Май ми звучи познато. Дил?

— Никога не съм чувал за него — отговори Дилън, като натъпка последното парче кекс в устата си. — Но просяците не могат да избират, нали? Ако има мангизи…

— Не сме просяци, Дилън — укори го баща му.

— Не още — усмихна се Боби. — Но да погледнем истината в очите. Едва се справяме. Ако изборът е между господин Кренбърн и конфискуване на ранчото, знам на кой кон ще заложа. Ако наистина се интересува от каубойски коне…

Боби потъна в мечтата си за луксозни конюшни с климатици и помещения за тренировки.

— Е, да видим първо какви идеи има — заключи Уайът, предпазлив както винаги.

Уайът бе по-практичен от Ханк и никога не се бе противил на идеята на Боби за обучението на коне. Фермерството, също като всеки друг бизнес, трябваше да се развива, за да оцелее. Знаеше го. И стига да не съсипваха земята с петролни кладенци, а по ливадите да пасяха стада, той бе достатъчно щастлив.

Тревожеше го мисълта, че Боби се хвърля сляпо в нещо. А още по-лошо бе да се опитва да изгради нов бизнес, преди да се справи с дълговете от стария. Но Боби винаги бе нетърпеливо хлапе и вечно мислеше, че е прав.

— Достатъчно приказки — прекъсна ги Дилън, тъй като му бе писнало да слуша за инвеститори и фалити. — Как беше в Англия? И каква е тази Мили?

— Красива е — обади се Тара, която тъкмо се бе върнала от голямата къща. — Дребна, но със страхотна фигура.

— Я моля ти се — изсумтя Съмър, като вдигна очи от романа на Стайнбек, който поглъщаше от три дни. — Никак не е красива. Мисля, че е мъжествена.

— О, не, не бих казала такова нещо, нали, Боби? — намеси се Маги от другия край на кухнята, където довършваше щрудела.

— Не знам — мрачно отвърна Боби. — Никога не съм се замислял по въпроса.

Съмър засия, когато чу отговора му. Беше забелязала начина, по който Мили го гледаше, като младата Присила, диво влюбена в Елвис, но очевидно чувствата бяха само от нейна страна.

— Никога не си мислил по въпроса? — изненада се Дилън. — Ти никога не си мислил? Боби Камерън, великият любовник, никога не е мислил дали Мили е готина?

— Тя е на седемнадесет години, Дил — рязко отвърна Боби. — Ясно ли е? Тук е да язди и да работи. Чудесно хлапе е, но нищо повече.

— Добре. Разбира се — ухили се Дилън и повдигна вежди към Тара.

Боби бе прочут с избухливия си нрав, но обикновено не го проявяваше пред него, поне със сигурност не и заради някое момиче.

— Просто полюбопитствах, това е всичко — оправда се Дилън.

След два часа любопитството му бе задоволено. Двамата с Уайът прекараха остатъка от деня в поправяне на оградите и закъсняха за вечеря. Майка му стоеше и си скубеше косата до печката, където се мъчеше да попречи на тиквичките да се превърнат в загоряло пюре.

— Ето ви! — извика тя намръщено. — Крайно време беше!

Закъснението за вечеря бе страхотен грях в дома на Макдоналд.

Маги вдигна огромната тенджера с картофи и изсипа водата от нея в мивката.

— Картофите бяха готови още преди двадесет минути — замърмори тя. — Тара, занеси маслото на масата. Къде е Мили?

— Тук съм — обади се момичето откъм вратата, където стоеше и сънливо разтъркваше очи. — Съжалявам, че закъснях. Взех си гореща вана и полегнах за пет минути, но се страхувам, че заспах. Трябваше да ме събудиш — обърна се тя към Боби.