Тили Багшоу - Дуел

След като приключиха с вечерята, той и Съмър отнесоха чиниите и се върнаха до масата с купички, натъпкани до ръба с ябълков щрудел, щедро полят със сметана. По време на вечерята Мили бе прекалено заета с опитите си да привлече вниманието на Боби, за да се наслади на храната, но сега внезапно осъзна колко бе гладна. Никога в живота си не бе виждала нещо толкова калорично като щрудела, но пък цялото семейство Макдоналд изглеждаше като слязло от реклами за фитнес. Сигурно тренираха адски упорито.

— Господи, не мога да изям всичко това! — ахна тя, когато видя порцията си. — Майка ми ще получи инфаркт. А аз ще се превърна в кит.

— Първо го опитай — посъветва я Уайът. — Една хапка от щрудела на Маги и няма да можеш да спреш. Тя е легенда в долината, когато става дума за готвене.

Мили опита първата хапка и затвори очи в екстаз. Уайът не се шегуваше. Десертът бе божествен.

— А и не трябва да се тревожиш, че ще се превърнеш в кит — обади се Боби.

Това бяха първите му думи към нея тази вечер и Мили засия. Дали пък Боби не се канеше да й направи комплимент?

— От утре ще работиш толкова усърдно, че ще свалиш излишните килограми за нула време — добави той. — Ще имаш нужда от цялата енергия, която можеш да получиш.

Мили лапна следващата хапка, за да прикрие разочарованието си. Това ли бе единственото, което го интересуваше? Енергията й?

— Хей, та тя изобщо не трябва да се притеснява от килограмите си — намеси се Дилън. — Има великолепна фигура, но още няколко кила няма да й навредят. Хубаво е да видиш жена с извивки.

Мили му се усмихна благодарно. Защо Боби никога не й казваше мили неща като него?

— Е — каза тя, — може и да е хубаво от мъжка гледна точка. Но не е много хубаво за жокей. Аз вече съм на границата на позволеното.

— В такъв случай — обади се Съмър, като протегна дългата си слаба ръка и грабна купичката на Мили — аз ще изям твоя десерт. Мога да ям каквото си поискам, без да кача и грам.

— Съмър! — изсъска Маги, шокирана от странното поведение на малката си дъщеря. — Остави храната на хората.

— Какво? — вдигна ръце Съмър с престорена невинност. — Мили заяви, че вече е на границата, нали? Просто се опитвам да й помогна.

Да бе, помисли си Мили яростно. Малката госпожица Макдоналд вече й лазеше по нервите.

Малката сладка сестричка, за която Боби й бе разказвал. Друг път! Съмър бе сладка колкото проклет питбул.

По-късно, след като всички се оттеглиха по спалните си, Дилън спря Съмър, която излизаше от банята.

— Каква беше тази история с Мили по време на вечерята? — попита той.

— Каква история? — направи се на невинно учудена Съмър.

Беше облечена в една от старите му бели тениски и бе пъхнала крака в пухкави пантофи. Косата й бе вдигната на кокче. Изглеждаше много мила, но Дилън я познаваше добре.

— Много добре разбираш какво имам предвид — каза строго той. — Никога не съм те виждал толкова враждебна. Какво имаш срещу момичето?

Съмър сви рамене. Макар и да бе близка с брат си, никога не би признала пред никого чувствата си към Боби.

— Не знам — отговори тя. — Не мога да определя точно. Но у нея има нещо, което не ми харесва. Например не спря да дрънка колко прекрасна е Англия.

— Не е дрънкала — поправи я Дилън. — Ние й зададохме въпроси и тя отговори.

— Мили е шест месеца по-малка от мен — продължи Съмър, без да му обърне внимание. — Но вече си мисли, че ще е следващата сензация в надбягванията. Как, по дяволите, може да е толкова самоуверена? Бездруго ще минат месеци, преди Боби да осъществи идеята си. А междувременно тя ще ни досажда като лоша миризма. Знаеш, че ще е безполезна в ранчото.

— Знам само — каза Дилън, като обви ръка около раменете й, — че сериозно ревнуваш.

— Да ревнувам? — извика Съмър и се опита да си придаде възмутен вид. — От нея? Моля те! Не ме карай да се смея. Мили има акъл колкото малоумна жаба, а е и ужасно грозна.

Дилън се засмя.

— Не е!

— Според мен пък е — нацупи се Съмър. — Както и да е, обзалагам се, че мога да я победя в ездата.

— Ти дори не се интересуваш от яздене — възрази Дилън. — Отиваш в Ел Ей, за да натрупаш милиони, нали така?

— Не съм казвала, че се интересувам — сопна се Съмър. — Просто казах, че мога да победя Мили. Според Боби тя не се е качвала на кон от две години. А преди това е яздила само чистокръвни коне.

— Мисля, че трябва да й дадеш шанс — предложи Дилън. — Не си справедлива. Момичето е на хиляди километри от дома си и това място сигурно й се струва адски чуждо. В крайна сметка тя ще остане тук, независимо дали това ти харесва или не, така че няма да е лошо да положиш усилия да се сприятелите.