Тили Багшоу - Дуел

— Защо го направи? — скара й се Боби, когато Тод се отдалечи.

Знаеше, че се държи като ревнив кретен, но не можеше да се спре.

— Какво съм направила? — изуми се Мили, като се опита да спре сълзите си.

— Флиртува с него.

— Какво? — ококори се тя.

Ако Боби не се държеше толкова грубо, щеше да е смешно.

— Не съм флиртувала с него! — горещо възрази тя. — Не ставай смешен. Той е стар. Никога не бих… никога…

Стресът и притеснението не й позволиха да довърши изречението си.

— Хм — изсумтя Боби. — Е, добре. Но запомни: той е делови партньор, а не приятел. Аз ще ръководя бизнеса, така че надали ще ти се наложи да го видиш отново.

— Добре.

Мили се втурна към къщата, за да не му позволи да види сълзите от срам и гняв, които се стичаха по лицето й.

Как можеше да я обвинява и да я унижава така пред непознат човек? Какво бе направила, за да заслужи подобно нещо?

Знаеше, че не може да очаква животът в Хайуд да е идеален, особено от първия ден. Беше наясно и с напрежението, на което бе подложен Боби. Но дори омразата на Рейчъл, жестокостта на Джаспър и вечното мрънкане на майка й не бяха толкова лоши като неговото отношение.

Грубостта му почти я накара да съжали, че не е останала в Нюмаркет.

А това говореше много.

Мили седеше на вехтото кожено канапе във всекидневната на семейство Макдоналд, завита с грубо одеяло и отворила местния вестник пред себе си, и мърдаше пръстите на краката си доволно. Беше неделя през ноември и първият следобед от два месеца насам, в който не работеше. И твърдо възнамеряваше да му се наслади.

От момента, когато Боби подписа сделката с Тод, бизнесът със състезателните коне потръгна с шеметна скорост и тя скоро започна да тренира по цял ден. Ездата отново се превърна в удоволствие, но трябваше да помага и в ранчото и комбинацията бе изтощителна.

Емоционалният стрес също не бе за пренебрегване. Отношенията й с Боби бяха далеч от идеалните. Засега не бе избухвал така, както в онзи ден с Тод Кренбърн, но близостта, на която се радваха в Англия, се изпари. На нейно място се появи колегиално приятелство, което беше учтиво, но кошмарно отчуждено.

В някои моменти фасадата се пропукваше. Когато Мили спечели първото състезание, незначително местно надбягване, спонсорирано от земеделския колеж в Санта Инес, Боби се втурна и я прегърна здраво. А от начина, по който я гледаше, си личеше, че наистина се гордее с нея. Но това бе само искрица от топлината, с която я бе засипвал навремето. Сега вече беше само неин шеф и треньор. И макар непрестанно да си фантазираше за него, Мили започна да се отказва от надеждата, че ще имат романтична връзка.

Истината бе, че дори и да бяха по-близки, и двамата бяха толкова изморени и съсредоточени върху бъдещето си, че нямаха много време за връзки. Всяка секунда от деня на Мили бе плътно заета. А Боби бе още по-претрупан. Опитваше се да се раздели на три между обучението на Мили, ръководенето на ранчото и изграждането на новия бизнес.

Независимо от трудностите, той постигна страхотен напредък. Дори Уайът трябваше да го признае. Блестящите конюшни и великолепното училище бяха издигнати за седмици, с бързина и деловитост, каквито не бяха виждани преди в Хайуд. Тара бе натоварена с отпечатването на лъскави брошури за привличане на собственици и синдикати от по-известните училища в Бонсал и Ромоланд. Тод Кренбърн, макар че Уайът още му нямаше доверие, засега се проявяваше отлично и вливаше безкрайни суми в ранчото. На всичкото отгоре бе изготвил и план за реконструкция на дълга, който най-после бе спрял банката да им диша във врата.

Нещата определено изглеждаха добре.

— Пак ли четеш това?

Съмър, завърнала се от мача си по хокей, се просна в креслото в другия край на стаята. Разбира се, за нея не беше достатъчно да е зашеметяващо красива и адски умна. Държеше да се проявява и като страхотна спортистка.

— Не попи ли всички похвали досега? Беше само дребно местно състезание, за Бога. А не надбягването в Лос Аламитос.

Мили сдържа гнева си и остави вестника настрани. В спортната страница имаше статия за представянето й в Санта Инес. Журналистът я бе описал като „британска каубойка“ и тя тайно се наслаждаваше на определението. Дилън й показа вестника тази сутрин и я похвали мило, както винаги. А пък Съмър, типично за нея, не можа да устои да не я подразни.

— Не че е твоя работа — отвърна Мили, която отдавна се бе отказала от опитите да се държи любезно със Съмър, — но всъщност четях статията за родеото в Балард. Боби ме записа да участвам в две състезания там следващия уикенд.