Тили Багшоу - Дуел

Внезапно самоувереността му се завърна. Уайът беше чудесен управител на ранчо, но не разбираше от бизнес, а още по-малко от обучение на коне и страхотните мангизи, които можеха да се изкарат от него.

— Бизнесът със стадата ще си остане само твой — продължи Тод. — Печалбите от конете ще делим осемдесет на двадесет в моя полза.

— Шестдесет на четиридесет — контрира Боби.

— Седемдесет и пет на тридесет и пет — ухили се Тод. — Ти няма да вложиш и цент, забрави ли?

— Да, но влагам уменията си — изтъкна Боби. — И времето си. Аз ще ръководя бизнеса.

— Седемдесет на тридесет — склони Тод, като му протегна ръка.

— Готово.

Горкото хлапе. Усмихваше се доволно, сякаш го бе победило и сключило страхотна сделка. Всъщност само за неколкостотин хиляди Тод току-що си бе осигурил собственост в струващ няколко милиона имот и бе направил първата важна стъпка към контрола върху петрола на Камерън.

Хлапето беше изключително наивно и самоуверено. Дори не осъзнаваше какво бе станало. И макар още да нямаше нищо на хартия, Тод знаеше, че каубоите от старата школа по-скоро биха умрели, отколкото да престъпят думата си в сделка, за която си бяха стиснали ръцете.

Работата беше свършена, мисията — изпълнена.

Прикрил триумфа си, докато Боби го изпращаше до колата му, Тод внезапно забеляза някаква фигура, която от изтощение едва-едва се влачеше към тях. Когато горкото създание се приближи на няколко метра, той осъзна, че това не е старец, а момиче. Много младо момиче.

Имаше рошава, мокра от пот коса, зачервено лице и дрехи за езда, толкова съдрани и мърляви, сякаш ги носеше от седмици. Но бе невероятно красива, а зелените очи и пълните устни й придаваха съблазнителен вид, който дори умората и мръсотията не можеха да прикрият. Внезапно Тод изпита желание да остане по-дълго в ранчото. Винаги намираше време за красиви момичета.

— Здрасти — усмихна се той. — Мисля, че не се познаваме. Аз съм Тод.

— О, здравей — разсеяно отговори момичето. — Казвам се Мили.

Първото, което Тод забеляза, бе английският акцент. Второто бе начинът, по който погледна направо през него, фокусирайки цялото си внимание върху Боби, чието тяло се напрегна, сякаш това го притесняваше.

Готов да се съревновава във всичко, особено когато ставаше дума за жени, Тод мразеше да го пренебрегнат. А вече за втори път момиче, по което си падаше, предпочиташе Камерън. Това го вбеси страхотно.

— Свършихме — каза Мили, като погледна Боби като римска робиня, влюбена в императора. — Мога ли да вляза да се изкъпя?

— Може — лаконично разреши Боби. — Но не се бави. Чака ни още много работа.

Тонът му беше толкова груб, че Тод се зачуди дали двамата не са се скарали. Или по-скоро дали грубостта на момчето не бе симптом на дълбоки чувства, които не искаше да разкрие. Във въздуха определено се долавяше силно сексуално напрежение.

— Боби и аз ще бъдем партньори. Ще създадем тренировъчни площадки за състезателни коне тук, в Хайуд — обади се Тод, като направи втори опит да прикове вниманието на Мили и успя.

— Наистина ли? — засия тя. — Това е великолепно! Кога ще започнете? Боби ме доведе тук, за да ме тренира. Аз съм жокей. Е — поправи се, — ще тренирам за жокей. Но съм по-добра на спринтове и Боби реши, че каубойските коне ще бъдат идеални за мен, защото…

— Мили, господин Кренбърн е зает човек — прекъсна я Боби.

Беше забелязал начина, по който Тод я гледаше, и той не му хареса. Искаше Мили да изчезне оттук.

— Няма време да слуша мечтите ти за жокейска кариера.

— Нищо подобно — възрази Тод, забелязал как усмивката на Мили се стопи при грубите думи на Боби. — Нямам нищо против. Англичанка, която язди каубойски коне. Интересно.

Мили му се усмихна благодарно и за първи път забеляза, че Тод всъщност бе хубав мъж. Е, хубав като за стар мъж. Не разбираше защо Боби се държи толкова гадно.

— Надявам се да поговорим повече следващия път, когато дойда тук — каза Тод, като пренебрегна неодобрителното смръщване на Боби. — Но сега наистина трябва да тръгвам — добави, като натисна бутона на дистанционното и отвори вратата на колата си. — Искам да се отбия в Бюелтън на път за вкъщи — обясни на Боби. — И да поговоря с адвоката си довечера за сделката ни. Да го помоля да изготви документацията.

— Звучи добре — усмихна се Боби и му подаде ръка през прозореца.

Двигателят на ферарито изръмжа и Тод потегли, вдигайки облак прах.

— Ще ти се обадя — извика той на Боби, после изпрати въздушна целувка на Мили.