Тили Багшоу - Дуел

Акцентът й беше южняшки и провлечен.

— Аз съм Кенди Прайс — усмихна се тя съблазнително на Боби. — Съпругата на Джими.

Кенди напомняше на котка със зелените си очи и високи скули. По-висока, по-млада и по-развратна Мишел Пфайфър.

— А вие сте?

— Остави го на мира, Кенди — каза Шон, като я целуна по бузите.

Очевидно отношенията му със семейството на работодателя му бяха доста близки.

— Това е Боби Камерън, мой приятел.

— Аха — засмя се тя кокетно. — Каубоят. Тъкмо чух много неща за вас.

— Наистина ли? — учуди се Боби.

— Аха. От партньора ви. Радвам се да се запознаем, Боби.

— Аз също — отвърна той неубедително.

Размяната на реплики между Кенди и Ейми бе траяла само няколко секунди, но бе предостатъчна за Боби да реши на чия страна е. Втората госпожа Прайс очевидно бе проклета кучка.

— Не знаех, че Джими е женен повторно — изсъска той в ухото на Шон след минута, когато двамата последваха домакинята във всекидневната.

— Преди пет години — прошепна Шон. — Но е толкова потаен, че много хора не знаят. Дори и сега, когато имат деца.

— Това е странно — подхвърли Боби. — Не ми изглежда майчински тип.

Шон завъртя очи.

— Направо е ужасна — каза той. — Красива, но адски зла. И превръща живота на горката Ейми в истински ад.

Всекидневната на Прайс напомняше на огромен хамбар или катедрала. Или на нещо друго с гигантски размери. Ако не бяха всичките безценни антики и пухкавите канапета от „Ралф Лорън“, вътре сигурно щеше да има ехо.

Първото, което Боби забеляза, бе Джими, облегнат на рояла в далечния ъгъл на стаята, да пуши пура и да си бъбри с Тод, сякаш бяха стари приятели.

— А, ето ви! — извика той, като тръгна към Шон и Боби, усмихнат широко и стиснал между зъбите си пурата, също както първия път, когато се запозна с Боби във Флорида. — Любимият ми ветеринар. И Самотния рейнджър с него. Как си, хлапе? — плесна той Боби по гърба. — Тъкмо говорех с партньора ти за новия ви бизнес.

Боби се усмихна със стиснати зъби и заби нокти в дланите си, за да се въздържи и да не каже какво мисли за наглата дебела жаба, въпреки всичките му мангизи и власт.

— Здравейте, господин Прайс — каза той, след като се овладя.

Щом домакинът им насочи вниманието си към красивата си съпруга, Боби прошепна на ухото на Тод:

— Мислех, че имаш работа в Ел Ей. Не те очаквах до утре.

— Графикът ми се разтовари — отговори Тод, като сви рамене небрежно. — Реших да изпреваря задръстванията.

Истината бе, че и той си имаше причини да се сближи с Прайс, но те нямаха нищо общо с каубойските коне. Все още търсеше инвеститори за строежа на четири блока в центъра на Ел Ей. Знаеше, че Джими се занимава и с имоти, ако сделката го заинтригува, а банковата му сметка бе по-тлъста от тази на Крез. Покани за уикенда в Палос Вердес бяха по-редки от самородно злато и потенциално много по-ценни, ако човек знаеше как да се възползва от тях. А Тод определено знаеше.

— Запознахте ли се с момчетата ми? — попита Джими, хванал по едно хлапе във всяка ръка.

Хилеше се широко като рибар, горд с гигантския си улов. Погледнати отблизо, момчетата приличаха страхотно на баща си: същите дебели ръце и рижави коси. Имаха нужда само от по една пура в устата.

— Това е Чейс — посочи той ревящото хлапе вляво, което се различаваше от брат си само по сопола, който се спускаше от носа му. — А това е Чансълър — показа той чистото дете. — Наричаме го Чанс. Нали така, приятел?

Ощипа бузата на сина си гордо, а хлапето го изгледа мрачно.

Боби реши, че Чанс започваше да му харесва.

— Имат страхотна енергия — добави Джими, като остави децата на пода и завъртя очи, когато момчетата се понесоха с крясъци из стаята.

За разлика от жена си, той изглеждаше бащински настроен и затича след синовете си с усмивка.

— Хей — прошепна Тод, като сръга Боби в ребрата в мига, когато Джими се отдалечи. — Огледа ли вече жена му? Страхотно тяло, а?

Кенди отново се караше, този път на безпомощната камериерка, която изскочи от стаята като уплашена мишка.

— Не е мой тип — хладно отвърна Боби.

Тод настръхна. За кого, по дяволите, се мислеше това хлапе? За някой като Брад Пит? Кенди беше от жените, които се харесват на всеки мъж.

— Наистина ли? — саркастично попита той. — Да не би да предпочиташ дебеланата?

И посочи Ейми, която най-после бе успяла да хване братята си и се бореше с тях, за да ги заведе да се изкъпят.

— Престани — смъмри го Боби. — Тя изглежда много мило момиче.