Тили Багшоу - Дуел

— Господи, шегуваш ли се? — засмя се Тод гнусно. — Погледни я. Прилича на камион за боклук.

Младежът се намръщи. Не беше светец по отношение на жените, но не беше и жесток. А не за първи път чуваше Тод да се държи гадно. През изминалата седмица партньорът му бе показал небрежна безмилостност, която го накара да се замисли. Не се бе случило нищо сериозно и не си бяха развалили отношенията, поне не открито. Но предупрежденията на Уайът да не се втурва в партньорство с човек, когото едва познава, непрестанно се въртяха из главата му като издраскана плоча. Тази вечер му бе особено трудно да не им обръща внимание.

Най-после гувернантката пристигна и освободи Ейми от досадните й братя. Шон незабавно й подаде чаша със силно питие и я настани на канапето да си побъбрят. Щяха да вечерят след няколко минути и той искаше да й даде възможност да се разтовари пред някого, преди да седнат до масата.

Междувременно, Джими си говореше за недвижими имоти с Тод, обвил едната си дебела ръка собственически около кръста на жена си. Боби се мотаеше на заден план и наблюдаваше останалите.

Кенди беше почти тридесет сантиметра по-висока от мъжа си със златните си остри токчета. Напомняше на сексапилна Снежанка, която гали най-дебелото рижаво джудже. Макар да бе няколко десетилетия по-млада от Джими, в начина, по който прокарваше пръсти през оредялата му коса, имаше нещо майчинско. Странна гледка. Същевременно, очевидно бе доволна да флиртува с Тод, също както бе постъпила с Боби в коридора преди няколко минути. Джими като че ли не забелязваше момичешкото й кикотене на шегите и комплиментите на Тод. Явно се чувстваше уверен в любовта на жена си. Според Боби увереността му не бе съвсем оправдана.

— Извинете, госпожо — каза камериерката тихо, като се приближи притеснено до господарката си. — Не искам да прекъсвам разговора ви, но вечерята е сервирана.

По време на вечерята говориха най-вече за коне и за безумните цени, на които се продаваха чистокръвните жребци на търговете в Кентъки.

— Мога да купя шест великолепни каубойски коня за цената на онази кобила, която Мание плати миналия месец — заяви Джими с пълна уста. — Името й беше Роза или нещо такова. Разбира се — преглътна той с помощта на щедра глътка червено вино, — и аз самият съм харчил не по-малки суми за чистокръвни коне.

— Я, стига бе — изсумтя Шон под нос.

— Но изкарвам повече пари от каубойските коне — продължи Джими. — Макар че много хора намират това трудно за вярване.

Боби, седнал от дясната страна на Ейми, я хвана да се прозява и се ухили.

— Не се ли интересуваш от коне?

— А, да, разбира се, че се интересувам — промърмори тя автоматично, като се изчерви смутено, но после, след като видя, че баща й не я слуша, призна откровено. — Не, всъщност не се интересувам. Чистокръвни коне, каубойски коне… Не правя никаква разлика. Дори не ги забелязвам. Но татко е луд на тема коне.

— Някои хора твърдят същото и за мен — каза Боби. — Имам предвид, че съм луд. Конете са страстта ми.

Ейми се засмя горчиво.

— Съмнявам се, че можеш да се сравниш с баща ми.

За първи път Боби я огледа внимателно. Вероятно беше само около година по-млада от мащехата си, но разликата между двете бе от небето до земята. Ейми носеше обикновена права рокля от черен лен, която приличаше на чувал. Краката й бяха обути в обувки с прекалено дебели токове, които подчертаваха тежестта на глезените й. Косата й беше рядка и руса, светла почти като на албинос. На всичкото отгоре бе наследила червеникавите мигли на баща си, както и проблема му с наднорменото тегло. Чертите й обаче сигурно бяха наследени от майка й — къс прав нос, дълбоки, нежни очи и идеални устни. Красотата й се губеше напълно в тлъстините, но си личеше, че ако свали около двадесет килограма, може да стане много хубаво момиче.

— Нали разбираш, татко обича не само конете и победата — продължи тя тихо, за да не даде възможност на Джими да я чуе. — Пада си и по всички светски дивотии, свързани с това. Кенди е същата. А и майка ми беше такава, когато беше по-млада.

Боби се размърда неудобно на мястото си, притеснен от забележката за първата госпожа Прайс.

— О, не се тревожи — успокои го Ейми, усетила смущението му. — Няма проблеми. Вече мога да говоря за нея. Мина много време. Наистина.

— И моята майка беше купонджийка — каза Боби. — Всъщност, още си е такава.

— Ейми — изрева Джими гръмовно, — престани да досаждаш на Боби.

Момичето сведе глава и потъна в мълчание. Сърцето на Боби се сви от съчувствие. Струваше му се, че гледа как пръскат мравка с „Райд“. В един момент горкото същество бе оживено и весело, а в следващия — жестоко убито.